4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 11.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.04.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 237/2012 година
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], гр. В., представлявано от Т. К. Д. против определение на Варненския апелативен съд № 60 от 30. 01.2012, по в. ч. т.д. № 797/2011 год., с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 528/23.11.2011 год., по ч. т. д. № 2987/2011 год. на Варненския окръжен съд за спиране на производството пред ТР, воден от Агенция по вписванията, по вписване новонастъпили, по силата на решение на ОС на съдружниците от 17.11.2011 год., обстоятелства по партидата на търговското дружество, заявени със заявление А4 № 20111118175149, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на исковото производство по т.д.№ 2985/2011 год. на В..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за недопустимост на обжалваното определение, по съображения за допуснати нарушение на процесуалното правило на чл.19, ал.5 ЗТР, във вр. с чл.536 ГПК и на материалния закон- чл.74, ал.1 ТЗ, поради което се иска обезсилването му и решаване по същество въпроса за основателността на подадената частна жалба срещу първоинстанционния съдебен акт.
Основно частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на въззивния съд за допустимост на предявения от прекратилия участието си в [фирма], гр. В., съдружник К. конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ, обусловила и обезпечаване на исковата претенция чрез спиране на вписвания в Търговския регистър.
В инкорпорирано в съдържанието на частната жалба изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, като формулираният процесуалноправен въпрос е дали следва въззивният съд, с оглед задълженията си по чл.7, ал.1 ГПК и чл.10 ГПК да преценява допустимостта на иска по чл.74 ТЗ, съобразно доказателствата по сайта на Търговския регистър, при липса на абсолютна процесуална предпоставка за упражняването му?” .
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
Обстоятелството, че предмет на същата е определение на въззивния съд, преграждащо по- нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл.274, ал.1 ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл.280 ГПК, във вр. с чл.278, ал.4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване, независимо от изложението на частния жалбоподател.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че доколкото с нормата на чл.536 ГПК законодателят не е предвидил обжалваемост на съдебния акт, с който съдът се произнася по искане за спиране на охранителното производство на изчерпателно посочените в същата основания, вкл. и когато спирането е постановено по реда на чл.19,ал.5 ЗТР, то в полза на настоящия частен жалбоподател не е възникнало процесуално потестативно правомощие на частна жалба – абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за наличието на която съдът следи служебно, поради което подадената се явява процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане.
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдебният акт, с който съдът, сезиран с искане за спиране на регистърното производство, се произнася по реда на чл.19, ал.5 ЗТР, във вр. с чл.536 ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Както последователно приема в практиката си ВКС по приложението на чл.430 ГПК/ отм/, разпоредба аналогична на тази по чл.536 ГПК, определението за спиране на охранителното производство, въз основа на някое от изчерпателно посочените в нея основания не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК – обжалваемостта му не е изрично предвидена от законодателя и няма преграждащ за развитие на производството по делото ефект, поради което, не са налице предпоставките на закона за неговата обжалваемост, вкл. предвид препратката на чл.540 ГПК към общите правила на исковото производство, в които чл.229 и сл. ГПК не се включват.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че регистърният съд, който е издал съдебния акт по реда на чл.19, ал.5 ЗТР, би могъл сам да го измени или отмени, ако има основание за това, или пред него са наведени доводи, различни от тези, когато го е издавал.
Що се касае до въведеното оплакване за недопустимост на самия предявен конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ, с оглед обуславящия му характер за спиране вписването на промените, произтичащи от атакуваното решение на ОС на съдружниците за търговеца – ЮЛ, то същото, като порок на постановеното първоинстанционно съдебно решение, ще подлежи на преценка при евентуалното му обжалване пред въззивния съд по реда на глава ХХ, респ. при осъществен факултативен касационен контрол, но не и в производството по чл.536, ал.1 ГПК, във вр. с чл.19, ал.5 ЗТР, вкл. по съображения за липсата на създадена от процесуалния закон възможност за предрешаване в охранителното производство спор, предмет на исковия процес и то от съд различен от този, който го разглежда.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че по процесуалноправния въпрос за обжалваемостта на определенията по чл.536, ал.1 ГПК е формирана задължителна съдебна практика по см. на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, израз на която са: определение № 856/2010 год., по ч.т.д.№ 785/2010 год. на ІІ т.о., определение № 551/2011 год., по ч.т.д.№ 521/2011 год. на ІІ т.о., определение № 514/2011 год., по т.д.№ 326/2010 год. на ІІ т.о. и др., с която въззивният съд изцяло се е съобразил.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, настоящият състава на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението на Варненския апелативен съд № 60 от 30. 01.2012, по в. ч. т.д. № 797/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: