О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
С. 07.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 527 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Професионална гимназия по туризъм С., представлявана от директора Ц., чрез процесуалния представител адвокат Волева против въззивно решение № 335 от 12.10.2015г. по в.гр.д. № 657 по описа за 2015г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 116 от 28.05.2015г. по гр.д.№ 29/2015г. на Самоковски районен съд в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ и е частично отменено в частта за разноските.
Като се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, касаторът поставя няколко въпроса, по които желае да се допусне касационно обжалване, които могат да се обединят по следния начин :
1. Трябва ли ищецът да изложи в исковата си молба конкретни факти и обстоятелства, ведно с доказателства, въз основа на които твърди злоупотреба с право от страна на работодателя и ако не е направил това, следва ли съда да извършва подобна преценка?, за който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения № 239 от 21.05.2012г. по гр.д.№ 799/2011г. на ІV г.о. и № 71 от 24.07.2013г. по гр.д. № 284/2012г. на ІV г.о.,
2. Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за промяна на изискванията за образование за заемане на определена длъжност по чл.328 ал.1 т.6 КТ? Допустимо ли е съдът да преценява относимостта на въведеното от работодателя ново изискване и неговата необходимост или следва да преценява само обективното наличие или липса на съответното образование или специалност? Позовава се освен на горните, още и на решения № 148 от 5.06.2013г. по гр.д.№ 515/2012г. на ІV г.о., № 561 от 4.10.2010г. по гр.д. № 1962/2009г. на ІІІ г.о., № 248 от 23.04.2010г. по гр.д.№ 254/2009г. на ІV г.о. и № 321 от 31.10.2011г. по гр.д. № 13/2011г. на ІІІ г.о.,
3. Следва ли при преценката си за наличие на злоупотреба с право по чл.8 КТ при прекратяване на трудовия договор от работодателя по чл.328 т.6 КТ, съдът да изследва има ли работодателя обективен интерес от промяна в изискванията за образование или специалност? и
4. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася и да обосновава решението си с твърдения и възражения, направени от ищеца едва в писмения отговор на въззивната жалба без същите да попадат в изключенията по чл.266 ал.2 ГПК?, който касаторът счита, че е разрешен в противоречие с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС от 9.12.2013г.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор № 0364567 от 1.02.2016г. за правна защита и съдействие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищецът е бил възстановен на заеманата длъжност „Помощник-директор по учебната част” в Професионална гимназия по туризъм [населено място], считано от 14.11.2014г. Не се спори, че е възстановен на несъществуваща длъжност, тъй като със заповед № 663 от 3.09.2013г. щатната бройка за тази длъжност е била закрита.
Към момента на заемането й изискванията са били : висше образование с образователно квалификационна степен „магистър” вж.длъжностна характеристика от 17.09.2012г./ Ищецът притежава висше образование със специалност „инженер-технолог”.
На 17.11.2014г. му е връчена /при отказ/ нова длъжностна характеристика, в която към изискването за висше образование с образователно квалификационна степен „магистър”, е въведено изискване и за конкретна специалност „Туризъм”. Пред вид факта, че ищецът не притежава такава, със заповед № 162 от 19.11.2014г. /връчена при отказ/ е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6.
При тези безспорни факти, въззивният съд е приел, че работодателя недобросъвестно – в нарушение на чл.8 КТ, е изменил изискването за специалност, без това да е необходимо за нуждите на работата. Посочените мотиви са, че в новата длъжностна характеристика не са променени останалите изисквания за заемане на длъжността /за професионален опит, специални умения, компетенции/, както и характеристиките на длъжността, нейните основни и допълнителни функции и задължения, отговорностите, мястото й във вътрешната йерархична структура, от което според съда следва извод, че промяната е осъществена за целите на уволнението. Вторият решаващ довод, който съдът е изложил за незаконосъобразност на обжалваната заповед, е че в действащото щатно разписание длъжността е била премахната и при липса на съществуваща длъжност като съвкупност от трудови функции и задължения, не съществува възможност за промяна на изискванията за заемането й.
При тези данни, поставените от касатора въпроси не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост. Решаващият извод на съда, предопределил изхода от спора, е че не може да се променят изискванията за длъжност, която реално не съществува по длъжностно разписание. В тази връзка отговорът на поставените въпроси, които са свързани с възможността съдът да контролира преценката на работодателя за промяна на изискванията за образование и за срока, в който ищецът следва да конкретизира твърдението си за злоупотреба с право /доколкото тя не се предполага/, са ирелевантни, тъй като не могат да се отразят на крайния изход от спора.
С оглед направеното искане, изхода от спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 335 от 12.10.2015г. по в.гр.д. № 657 по описа за 2015г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по туризъм С., представлявана от директора Ц. ЕИК[ЕИК] [населено място] [улица] да заплати на Р. П. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] сумата от 780лв. /седемстотин и осемдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.