Определение №273 от 43222 по търг. дело №2682/2682 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 273

София, 02.05.2018 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2682/2017 година

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 14809/30.08.2017 г., подадена от Н. К. Н., с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1894 от 02.08. 2017 г. по гр.д. № 902/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 8 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 16.12.2016 г. по гр.д. № 1439/2015 г. на Софийски градски съд, І г.о., 20 състав, за отхвърляне на предявен от Н. срещу [фирма] частичен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за разликата над 5 200 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 07.01.2015 г. застрахователно събитие, до 14 000 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че преценката за размера на обезщетението, при прието от съда съпричиняване, следва да се прави като се вземе предвид действителния размер на обезщетението, съответстващо на причинените на пострадалия вреди. Според касатора, въззивният съд погрешно е приел, че от размера на съдебно предявеното материално право – 26 000 лв., а не от цялостния размер на обезщетението – 70 000 лв., следва да се приспадне съответния размер на съпричиняването. По съображения в жалбата, основани на чл.52 ЗЗД, ППВС № 4/1968 г. и задължителна практика на ВКС, се иска касиране на въззивното решение в атакуваната част и уважаване на иска за общо 14 000 лева, ведно с разноски по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следния въпрос: При наличие на доказано съпричиняване следва ли съдът да намали пропорционално претендираното от ищеца обезщетение по чл. 52 ЗЗД и от коя сума – от заявената с иска, или от определения от съда размер на обезщетението. С оглед поддържаните допълнителни предпоставки, към изложението по чл.280, ал.3, т.1 ГПК са приложени: решение на ВКС по т.д. № 43/2011 г., І т.о., както и влезли в сила въззивни съдебни актове.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на обжалването, както и самата касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, постановено по частичен иск с цена 26 000 лв.
За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след извършена преценка на всички доказателства по спора във връзка с механизма на настъпило на 07.01.29015 г. произшествие в [населено място], на 20-25 м от кръстовището на О. мост, в посока от [улица]към СУ”Св.К. О.”, е приел, че водачът на лек автомобил „Рено Лагуна”, при липса на видимост на цялото пътно платно, е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП и е блъснал пресичащия на нерегламентирано място пешеходец Н. Н.. В резултат на произшествието, на последния са причинени множество увреждания – счупвания на костите на дясната подбедрица, счупване на лява ключица, контузия на главата с разкъсно-контузна рана, контузия на гърдите и корема. Преценено е заключението на съдебно-медицинската експертиза, проведеното оперативно лечение и продължителния възстановителен процес, както и пожизнените последствия от травмите. Прието е, че заместващото обезщетение за преживени от ищеца болки и страдания вследствие настъпилото ПТП е в размер на 70 000 лв.
За основателно е счетено релевираното от ответното застрахователно дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца. Установено е, че пострадалият е пресичал пътното платно на неразрешено за движение на пешеходци място, при наличен в близост пешеходен подлез и без да забележи приближаващия се лек автомобил „Рено Лагуна” се е затичал с бързи, широки крачки. Внезапната поява на ищеца пред лекия автомобил /при интензивен автомобилен трафик/ е довело в значителна степен до невъзможността делинквентът да предприеме действия за предотвратяване настъпването на произшествието. Изведен е извод, че ищецът, чрез своето противоправно поведение е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес с 4/5 за настъпване на тежките травматични увреждания, поради което претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. е намалено с 80 %, като частичният иск е уважен за 5 200 лв., а за разликата е отхвърлен.
При редуциране на обезщетението, въззивният съд е счел, приетата степен на съпричиняване следва да бъде съобразена само по отношение на частта от предявеното спорно материално право, предмет на делото. В тази насока се е позовал и на определение по т.д. № 1870/2013 г., ІІ т.о. на ВКС, според което, при предявен частичен иск приносът на пострадалия следва да се приспадне от частично заявената претенция, а не от общо определеното обезщетение, като за разликата над частичната искова претенция може да се предяви отделен иск.
С оглед решаващите правни изводи на въззивния съдебен състав, искането за допускане на касационно обжалване не може да се счете за основателно. В случая не се става въпрос за хипотеза, при която съдът следва да определи действителен размер на цялостното обезщетение за претърпени вреди и за възможността този размер да надхвърля претендираното с исковата молба обезщетение и то преди приспадане на определената степен на съпричиняване, нито е налице изрично произнасяне от съда по този въпрос. В съобразителната част към решението изрично е отразено, че се касае за частично предявено спорно материално право и с оглед обема на търсената от ищеца защита, степента на съпричиняването трябва да се съобрази само по отношение на предявената част, тъй като именно по нея ще се формира сила на пресъдено нещо. Или, въззивният съд е съобразил очертания с исковата молба предмет на делото, както и правото на ищеца на отделен иск за разликата над предявения частичен иск до посочения в исковата молба пълен размер/глобална сума на обезщетението за неимуществени вреди. След като поставеният въпрос не попада в обхвата на основния селективен критерий, релевантната към него практика на ВКС и на Софийски апелативен съд, не е необходимо да се преценява.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1894 от 02.08. 2017 г. по гр.д. № 902/2017 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар