Определение №273 от 43250 по тър. дело №3143/3143 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 273

гр. София, 30.05.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3143 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2009 от 05.09.2017г. по т.д. №1352/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав. С него е отменено изцяло решение №459/20.01.2017г. по гр. д. №9413/2015г. на СГС, ГО, І – 20 състав и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу Н. здравна осигурителна каса, иск с правно основание чл.12 от ЗЗД за сумата 258 784 лева, представляваща стойност на незаплатени от Н. здравни дейности, като неоснователен. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Касаторът поддържа, че изводът на въззивния съд относно липсата на недобросъвестност в действията на Н. почива на грешен анализ на фактите по случая и на правната рамка на здравеопазването, касаеща определянето на болничните бюджети, както и на незачитане обвързващата сила на мотивите на решение №1519 от 06.03.2013г. по адм. дело №1834/2012г. на АССГ, потвърдено с решение №14025/28.10.2013г. по адм.д.№7198/2013г. на ВАС. Излага доводи, че с посоченото решение са отменени правилата за определяне на задължителните годишни прогнозни стойности за дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителните на болнична медицинска помощ, приети с Решение на НС на Н. РД –НС 04-7 от 31.01.2011г. Поддържа, че тези правила са отменени с решението на АССГ, защото с тях е нарушено основно правило, установено с ПМС№304/2010г., съгласно което средствата за първична медицинска помощ се определят като процент от общия бюджет на Н., като разходите се базират на фактическите разходи през предходната година или екстраполирани на базата на исторически разходи и степен на натовареност. Посочва, че Н. е нарушила принципа, че каквато част от бюджета на Н. е бил бюджетът на местната Р. през предходната година, в такова съотношение следва да се запази и през следващата година, респективно какъвто е бил в процентно съотношение делът на бюджета на болницата за 2010г. спрямо общия бюджет на Р. за 2010г., такъв би следвало да остане и за 2011г. Счита, че недобросъвестното поведение на Н. се състои в това,че още през 2010г. на заседания на НС на Н. се настоява за намаляване на бюджетни лимити и обвързване на бюджетите на лечебните заведения по инвазивна кардиология с препоръчителен дневен прием от 8 пациенти на ден, а същевременно с писмо изх.№29-00-52 от 20.12.2010г. на директора на Р. Я. са дадени указания на болницата – касатор да работи с по – големия бюджет от декември 2010г. Подробни доводи излага в касационната жалба, като моли решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 т.3 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Действието занапред на съдебното решение на ВАС по адм. дело №7198/2013г., постановено на 28.10.2013г., за отмяна на Решение на Н. №РД –НС-04-7/31.01.2011г., съгласно чл.195 ал.1 от АПК, изключва ли задължението на гражданския съд по иск по чл.12 от ЗЗД да изследва недобросъвестно ли е действала Н. към момента на изпращане на указанията от 31.12.2010г. във връзка с приетото Решение №РД-НС-04-7/31.01.2011г., с което се залагат по – ниски прогнозни стойности на болничните бюджети, послужили като основание Н. да не плати надлимитната стойност на болницата? 2. Недобросъвестно ли е дала Н. указанията си до болницата – ищец от 30.12.2010г., след като на 31.01.2011г. е приела Решение №РД –НС-04-7/31.01.2011г., с което е ограничала бюджета на болницата и предвид, че още през 2010г. е настоявала да се ограничат бюджетите на лечебните заведения по инвазивна кардиология, видно от мотивите на решение №1519/06.03.2013г. по адм. дело №1834/2012г. на АССГ? Поддържа, че първият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а вторият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №17 от 08.03.2013г. по т.д.№829/2012г. на ВКС, ТК. Наред с това касаторът се позовава и на очевидна неправилност на постановеното от САС въззивно решение.
Ответникът Н. здравна осигурителна каса поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че въззивното решение е правилно и обосновано. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.12 от ЗЗД, съдът е установил, че между страните е бил сключен Договор №280292/25.02.2011г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Установил е също, че в изпълнение на този договор през месец януари 2011г. ищецът е извършил медицински дейности на стойност 1 129 806 лева, получил е плащане за тях от Н. в размер на 871 022 лева, като неизплатени са останали извършени дейности на стойност 258 784 лева. Съдът е приел, че липсата на плащане за тези дейности не се дължи на недобросъвестно поведение на Н. при сключването на договора, чрез отправяне на неверни указания до болничните заведения с писмо изх.№29-00-52/30.12.2010г. на директора на Р. Я..
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият формулиран в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не съответства на мотивите на обжалваното въззивно решение, съответно не се явява обуславящ за изхода на спора. Въззивният съд е направил констатация, че с решение №1519 от 06.03.2013г. по адм. дело №1834/2012г. на АССГ, потвърдено с решение №14025/28.10.2013г. по адм.д.№7198/2013г. на ВАС., е отменено решение на НС на Н. РД –НС 04-15 от 21.02.2011г. / а не както сочи жалбоподателят решение на НС на Н. РД –НС 04-7 от 31.01.2011г./ и тъй като се касае за отмяна на общ административен акт, се счита, че такъв изобщо не е бил постановяван. Извод за действие занапред съобразно чл.195 ал.1 от АПК въззивният съд е направил по отношение на отмяната на т.78 от Глава 4, Раздел ІІ от Приложението към член единствен на Наредба №2/25.01.2010г., за утвърждаване на медицински стандарт по „К.“, издадена от министъра на здравеопазването. Наред с това следва да се отбележи, че съдът, отчитайки правните последици от отмяната на решение на НС на Н. РД –НС 04-15 от 21.02.2011г., е изложил много подробни аргументи и съображения относно значението на писмо от 30.12.2010г. на директора на Р. Я. и дали изпращането на същото до касатора – ищец съставлява недобросъвестно действие. Съдът изрично е посочил в мотивите,че преддоговорната отговорност на основание чл.12 изр.2 от ЗЗД може да бъде ангажирана и когато е налице сключен договор, при противоречие с правилата на добрите нрави по повод сключването на договора. При преценката на правните последици от писмото с оглед възникналия между страните спор относно възможността болницата да получи плащане на надлимитните, според съществуващия Н. и индивидуалния договор за 2011г., дейности, съдът е отчел и сключването на допълнителното споразумение №3 от 16.05.2011г. към сключения договор, с което е завишена задължителната годишна прогнозна стойност за дейноститите за болнична медицинска помощ за първото тримесечие от 2 082 000 лева на 2 975 000 лева. По този начин съдът е взел предвид, че първоначалните прогнозни стойности, утвърдени с отмененото решение на НС на Н. РД –НС 04-15 от 21.02.2011г., са изменени по силата на сключеното на 16.05.2011г. споразумение и съответно не са определящи за размера на дължимото на ищеца възнаграждение за м. януари 2011г.
Вторият поставен от касатора въпрос е обуславящ за изхода на спора с оглед извода на съда, че не е налице недобросъвестно поведение от страна на Н. при даването на указания с писмото от 30.12.2010г. на директора на Р. Я.. Поставеният въпрос обаче не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 от ГПК. Изводите на съда по този въпрос не са обусловени само от тълкуване на чл.12 от ЗЗД и на разпоредбите на Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2011г., а се основават на тълкуване на съдържанието на посоченото писмо, както и на клаузите на сключения впоследствие между страните договор №280292 от 25.02.2011г. и допълнителните споразумения към него, а също и на преценка на останалите установени по делото обстоятелства, които са специфични за спора. Правилността на изводите, до които съдът е достигнал въз основа на това тълкуване, не се обхваща от приложното поле на касационното обжалване. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281 т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК.
С оглед на това настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Не е налице и сочената предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.2 от ГПК – очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Съдържанието на понятието „очевидна неправилност“ е изяснено от Върховния касационен съд с определение № 97 от 02.02.2018г. по ч. т. д. №221/2018 г., II т. о., определение №161 от 06.03.2018г. по ч. т.д. №3131/2017г., II т. о., определение №180 от 18.03.2018г. по ч.т.д. №74/2018г., II т. о. И други. Очевидната неправилност, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр.86/2017 г., не е тъждествена с неправилността по чл.281 т.3 от ГПК, представляваща основание за касационно обжалване на постановените от въззивните съдилища решения. За да е очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК, въззивният акт трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290 ал.2 от ГПК проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона в противоречие с неговия смисъл, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване на въззивния акт и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 от ГПК.
В настоящия случай не са налице такива пороци, които биха обосновали очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК. Доводите, с които касационният жалбоподател е аргументирал очевидната неправилност на определението, представляват оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд. За да прецени тяхната основателност, касационната инстанция следва да извърши проверка дали въззивният съд е формирал изводите си при правилно възприемане на фактите по делото, т. е. дали определението е правилно от гледна точка на уредените в чл.281 т.3 от ГПК основания за касационно обжалване. След като не е доказано поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК и определението не е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 от ГПК, не съществува процесуална възможност Върховният касационен съд да проверява правилността на решението на основанията по чл.281 т.3 от ГПК.
При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2009 от 05.09.2017г. по т.д. №1352/2017г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Н. здравна осигурителна каса, с адрес [населено място], [улица], на основание чл.78 ал.3 от ГПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.