3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
С. 10.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 717/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], [община], Област Стара З., подадена от пълномощника адв. Р. Г. С., против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, І гр. с-в, № 57 от 24.02.2011г. по гр.д. № 42/2011г., с което е потвърдено решение № 1133 от 22.11.2010г. по гр.д. № 4196/2010г. на Старозагорския районен съд, с което е осъдено [фирма] да заплати на С. Т. Н. сумата 6 709,50 лв. неизплатено допълнително трудово възнаграждение и сумата 3 168,29 лв. неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд, положен през периода от 15.12.2007г. до 03.10.2008г.
Ответницата по касация С. Т. Н. от [населено място] не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение в частта, относно претенцията за присъждане на неизплатено допълнително трудово възнаграждение, и е процесуално допустима в тази част. В останалата част относно иска присъждане на сумата 3 168,29 лв. неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд, касационната жалба е процесуално недопустима. Производството пред ВКС е висящо от 13.05.2011г. и по отношение на касационната жалба се прилага разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията по ДВ бр. 100 от 21.12.2010г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Поради това в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване [фирма] поставя два въпроса, вторият от които касае искът за присъждане на трудово възнаграждение за извънреден труд, по който касационната жалба е процесуално недопустима, поради което не следва да се обсъжда. Другият въпрос касае искът за присъждане на допълнително трудово възнаграждение. К. счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е въпросът има ли значение на какво основание и поради какви причини работодателят е изплатил трудовото възнаграждение на работника, за да се приложи нормата на чл. 245 във вр. чл. 128 КТ.
По въпроса дължи ли се претендираното от ищеца допълнително трудово възнаграждение от 693 лв. месечно, уговорено с допълнително споразумение към трудовия договор, съдът е приел, че не е доказано възражението на дружеството за погасяване на задължението чрез плащане. Приел е, че представеното от работодателя копие на разходен касов ордер от 18.12.2008г. е изключено от доказателствата по делото, а твърдението, че оригиналът е предаден на ищцата Н. следва да се докаже с писмен акт – приемо-предавателен протокол, какъвто не е представен по делото. Осчетоводяването на разходния касов ордер не е доказателство, че сумата е изплатена на ищцата. По тези съображения е присъдил дължимото се трудово възнаграждение.
Предвид изложените мотиви на въззивния съд, формулираният от касатора въпрос „има ли значение на какво основание и поради какви причини работодателят е изплатил трудовото възнаграждение на работника, за да се приложи нормата на чл. 245 във вр. чл. 128 КТ”, не е от значение за решаването на делото. Въпросът съдържа твърдението, че сумата е изплатена, а въззивният съд е приел за недоказано това обстоятелство. Обосноваността на този извод на съда, в каквато насока са доводите на жалбоподателя, не съставлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, І гр. с-в, № 57 от 24.02.2011г. по гр.д. № 42/2011г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 1133 от 22.11.2010г. по гр.д. № 4196/2010г. на Старозагорския районен съд в частта, с която е осъдено [фирма] да заплати на С. Т. Н. сумата 6 709,50 лв. неизплатено допълнително трудово възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд в частта относно иска за присъждане на сумата 3 168,29 лв. неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, и може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на ВКС в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане.
Председател:
Членове: