4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
С., 29.11.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
При секретаря Райна Стоименова изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1409 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Надежда К. З., подадена чрез адвокат Н. И. срещу въззивно решение № 932 от 7.06.2011 год. по гр.д. № 787/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 203 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 79/2010 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма] сумата 49 423.82 лв., представляваща двойния размер на договорения между страните задатък по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 28.02.2005 г., ведно със сумата 31 944.20 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от деня на забавата- 4.04.2005 г. до 23.02.2010 г., и ведно със законната лихва върху главницата от 49 423.82 лв., считано от датата на предявяване на иска-23.02.2010 г. до окончателното й изплащане.
С определение № 743 от 23.05.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване само по въпроса за началния момент от който става изискуемо вземането за лихва за забава при иск за връщане на задатък по сключен между страните предварителен договор.
По поставения правен въпрос съдът намира за правилно даденото в решение по гр.д. № 5892/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. разрешение, че обезщетение за забавено връщане на цена по сключен договор за покупко-продажба се дължи от датата на получаване на поканата за връщане на цената. Лихвата за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично задължение и се дължи от деня на забавата. Съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. Предвид главницата, претендирана по реда на чл.93, ал.2 ЗЗД ответникът изпада в забава и дължи обезщетение за забавено плащане по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва от деня на поканата за плащане на главницата, тъй като в случая приложение намира разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържа, че решението в частта, с която е допуснато касационно обжалване е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Искането е в тази част то да се отмени и се постанови ново от касационната инстанция, с което се отхвърли изцяло иска за претендираната лихва.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна – [фирма], [населено място].
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
С въззивното решение в частта, в която е допуснато касационно обжалване лихвата за забава е присъдена считано от 4.04.2005 г. до 23.02.2010 г. Прието е, че жалбоподателката е неизправна страна по сключения между страните предварителен договор, като не е изпълнила задължението си да прехвърли правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на този договор. Затова същата дължи левовата равностойност на двойния размер на договорения в евро задатък по предварителния договор- 49 423.82 лв. Обезщетението за забава върху претендираното парично вземане е уважено в размер на 31 944.20 лв., като е прието, че жалбоподателката- ответник по иска е изпаднала в забава от датата, на която продажбата е следвало да бъде оформена по нотариален ред.
При даденият отговор на поставения правен въпрос, че лихвата за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД представлява обезщетение за неизпълнение в срок на парично задължение и се дължи от деня на забавата, като съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора се налага извод за неправилност на въззивното решение в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца лихва за забавено плащане на главницата, считано от 4.04.2005 г.- датата на която продажбата е следвало да бъде изповядана по нотариален ред. По делото е представена нотариална покана, от която е видно, че същата е връчена на жалбоподателката, по реда на чл.44, ал.1 ГПК, на 2.07. 2009г. При положение, че няма определен ден за изпълнение на задължението за връщане на двойния размер на заплатения от купувача задатък, длъжникът изпада в забава след връчване на покана от кредитора, от когато се дължи и лихвата върху него съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД. Незаконосъобразно в противоречие с чл.84, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел, че се дължи обезщетение за забава за периода 4.04.2005 г. до 2.07.2009 г. Решението в тази част ще следва да се отмени и тъй като не се налага връщане на делото за извършване на допълнителни съдопроизводствени действия ще следва да се реши от касационната инстанция. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно, че размерът на законната лихва за периода 4.04.2005 г. до 25.02.2010 г. е 31 944.20 лв. За периода от 2.07.2009 г. до 25.02.2010 г. лихвата за забава върху присъдена главница, изчислена по заключението на вещото лице Я. Ч. е в размер на 3186.84 лв. Началната дата, от която следва да се изчисли лихвата за забава е датата на която жалбоподателката е получила поканата – 2.07.2009 г. Размерът на акцесорното задължение, предвид размера на главницата и началния момент на забавата е 3186.84 лв. В този размер искът е основателен и следва да се уважи, като за разликата до 31 944.20 лв. ще следва да се отхвърли.
Водим от горното и на основание чл.293, ал.1, пр.2 ГПК, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 932 от 7.06.2011 год. по гр.д. № 787/2011 год. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 203 от 20.12.2010 г. по гр.д. № 79/2010 г. на Благоевградския окръжен съд за осъждането на Надежда К. З. да заплати на [фирма] сумата 28 757.36 лв. /разликата над 3186.84 лв. до 31 944.20 лв./, представляваща лихва за забава върху главница от 49 423.82 лв., за периода от 4.04.2005 г. до 2.07.2009 г. и вместо него Постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма], [населено място], [улица] срещу Надежда К. З. от [населено място], [улица] иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 3186.84 /три хиляди сто осемдесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки/ лева до 31944.20 /тридесет и една хиляди деветстотин четирдесет и четири лева и двадесет стотинки/ лева, за периода 4.04.2005 г. до 2.07.2009 г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :