О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 274
гр. София, 15.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 639 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Р. Ч. и Ф. И. Ч. чрез процесуалния им представител адвокат П. С. срещу определение № 4159 от 19. 12. 2017 г. по гр. д. № 5434/2016 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав, с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за изменение на решение от 18. 10. 2017 г., постановено по същото делото, в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и се претендира отмяната му и постановяване на друго за уважаване на искането по чл. 248 ГПК на жалбоподателите, като им се присъдят разноски по компенсация в размер на 2275, 22 лв. Излагат се доводи, че въззивният съд неправилно е отхвърлил искането по чл. 248 ГПК като е приел, че въззивната жалба на ответника по исковете – застраховател е основателна. С въззивния акт жалбата на ответника била уважена само в частта досежно началния момент, от който е присъдена законната лихва за забава върху обезщетенията, дължими на ищците. Претенциите за законната лихва били без значение за определяне цената на исковете. Ето защо при съобразяване отхвърлянето на въззивните жалби на страните с предмет съответните части на първоинстанционния акт за уважаване и за отхвърляне на исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на ищците се дължала горевизираната сума по компенсация за направените разноски във въззивното производство.
Ответникът [фирма] – [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима и основателна.
Производството по гр. д. № 5434/2016 г. на Софийски апелативен съд е образувано по въззивни жалби на двете страни в процеса като частните жалбоподатели – ищци са обжалвали първоинстанционното решение в частите за отхвърляне на предявените като частични искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за разликите над сумата 88 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв., а ответникът [фирма] – в осъдителните части за разликите над 48 000 лв. до 88 000 лв. и в частта, с която законната лихва върху обезщетенията е присъдена от 22. 05. 2010 г. вместо от 24. 06. 2010 г. С въззивното решение първоинстанционният акт е отменен в частта, с която е присъдена законна лихва върху главниците от по 88 000 лв. за времето от 22. 05. 2010 г. до 24. 06. 2010 г. и вместо него е постановено друго за отхвърляне на претенциите на ищците за законната лихва върху посочените суми за времето от 22. 05. 2010 г. до 24. 06. 2010 г. В останалите му обжалвани от страните части първоинстанционното решение е потвърдено.
Като е приел жалбата на ищците за неоснователна и е съобразил обстоятелството, че същите не са направили разноски за въззивното производство, съдът, с въззивното решение, ги е осъдил да заплатят на ответното дружество сумата от 1111 лв. за направените разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
С молба, подадена в срока по чл. 248 ГПК, въззивниците-ищци са поискали изменение на въззивното решение в частта за разноските като вместо присъждането на такива на ответника на тях се присъди сумата от 2275, 22 лв. разноски по компенсация.
За да отхвърли молбата с обжалваното определение, Софийски апелативен съд е изтъкнал, че разноски се присъждат само в полза на ответното дружество предвид основателността само на подадената от него въззивна жалба в частта по отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва. Изложил е съображения, че когато двете въззивни жалби са изцяло неоснователни, тогава разноски се присъждат на двете страни с оглед уважената, респ. отхвърлената част от иска от първата инстанция, но в случая не била налице тази хипотеза.
Определението е неправилно.
Разпределянето на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция /чл. 81 ГПК/. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а на ответника се присъждат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Във въззивното производство страните имат право на разноски като обжалваемият интерес за всяка тях се определя не само от претенцията, в защита на която е подадена собствената въззивна жалба, но и от размера на претенцията по въззивната жалба на противната страна, по която страната се защитава. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна има право на разноски съобразно отхвърлената част от въззивната жалба. Без значение за обжалваемия интерес при подадена въззивна жалба са заявените претенции за присъждане на законната лихва върху обезщетението по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ от момента на увреждането. Това е така, тъй като се касае до претендирано присъждане на законната лихва от датата на увреждането като последица от уважаването на главните искове, което не се включва в цената на иска. Ето защо в случая с оглед уважаването само на въззивната жалба на ответника-застраховател в частта за началния момент, от който се присъжда законната лихва върху обезщетенията, на ищците се дължи сумата 3386, 33 лв. за направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, а на ответника – сумата 911, 11 лв. за разноските за държавна такса от 2050 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определени при съобразяване на съответните обжалвани части от решението от страните, общия обжалваем интерес във въззивното производство и изхода на това производство. С оглед доводите на ответника трябва да се изтъкне, че извършването на разноските за адвокатско възнаграждение на представлявалия ищците адвокат-пълномощник във въззивната инстанция се установява от представените по делото договори за правна защита и съдействие от 15. 06. 2016 г., съдържащи удостоверяването, че договореното възнаграждение от общо 6095, 40 лв. е изплатено в брой. При извършената компенсация дължимите на ищците разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство са в размер на 2 475, 22 лв., но при зачитане на диспозитивното начало на процеса с оглед искането в молбата по чл. 248 ГПК на същите следва да се присъди сумата 2 275, 22 лв.
По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, като бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която А. Р. Ч. и Ф. И. Ч. са осъдени да заплатят на [фирма] сумата 1111 лв. разноски и ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на ищците сумата 2 275, 22 лв. разноски по компенсация за въззивното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 4159 от 19. 12. 2017 г. по гр. д. № 5434/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 2133 от 18. 10. 2017 г. по гр. д. № 5434/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта за разноските, като
ОТМЕНЯ решение № 2133 от 18. 10. 2017 г. по гр. д. № 5434/2016 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която А. Р. Ч. и Ф. И. Ч. са осъдени да заплатят на [фирма] – [населено място] сумата 1111 лв. разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на А. Р. Ч. ЕГН [ЕГН] и Ф. И. Ч. ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес [населено място], [улица] сумата 2 275, 22 лв. разноски по компенсация за въззивното производство
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: