Р Е Ш Е Н И Е
№ 275
С., 8.11. 2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 671 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 499 от 9.01.2012 год. по гр.д. № 1577/2010 год. на Върховния касационен съд, с което е осъден да заплати на основание чл.200, ал.1 КТ на Р. Н. М. и на И. В. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Н. И. М., починал на 5.12.2007 г. в размер на по 25 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.12.2007 г.
Молителят се позовава на нови писмени доказателства, които били от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като с тях се установявало, че основният спор по делото-този за приложението на чл.201, ал.2 КТ е разрешен, като е прието, че пострадалият е допринесъл за настъпването на злополуката, а в решението чиято отмяна се иска е прието, че той няма принос. В представените съдебни решения отговорността на молителят била намалена с 66.67 %, с оглед приетото от съдилищата, че пострадалият Н. И. М. е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Представените с молбата преписи от решение от 28.05.2009 г. по гр.д. № 31992/ 2008 г. на Софийски районен съд; решение от 4.12.2009 г. по гр.д. № 8794/2009 г. на Софийски градски съд и определение № 961 от 1.10.2010 г. по гр.д. № 628/2010 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. установявали този факт. Претендира присъждане на разноски за производството.
Ответниците по молбата Р. Н. М. и И. В. М. изразяват становище за оставяне без уважение молба. Претендират присъждане на разноски за производството.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и е допустима.
За да се произнесе по основателността й взе предвид следното:
С решението, чиято отмяна се иска Върховният касационен съд, ІV г.о. е отменил решението на Софийски градски съд от 23.12.2009 г. по гр.д. № 1927/2009 г. и е осъдил молителят да заплати на Р. Н. М. и на И. В. М. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина им Н. И. М., починал на 5.12.2007 г. в размер на по 25 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.12.2007 г., на основание чл.200, ал.1 КТ. За да уважи исковете, касационният съд е приел, че ищците, като родители са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. М., починал в резултат на увреждания при трудова злополука по време на работата му в [фирма], [населено място]. Присъдил е обезщетение в размер на по 25 000 лв. на всеки от родителите. Приел е, че по делото не е установена проявена от пострадалия работник груба небрежност.
Като ново писмено доказателство и ново обстоятелство се сочи решение от 4.12.2009 г. по гр.д. № 8794/2009 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 28.05.2009 г. по гр.д. № 31992/2008 г. по уважения иск на дъщерята на пострадалия Р. Н. М., действаща чрез законния си представител- майка й Д. М. М. с правна квалификация чл.200, ал.3, вр. ал.1 КТ за заплащане на сумата над 734.74 лв., обезщетение за имуществени вреди за периода от 5.12.2008 г. до 29.04.2009 г., както и за заплащане на сума от 43.73 лв. месечно обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност да получава издръжка, поради настъпилата на 5.12.2007 г. трудова злополука с баща й Н. И. М. за периода от 29.04.2009 г. до навършване на пълнолетие или на законно основание за прекратяване на плащането. Прието е, че настъпилата трудова злополука, причинила смърт на наследодателя на ищцата, са установени със сила на пресъдено нещо, формирана от одобрена съдебна спогодба. Прието е също така, че възражението на молителя- ответник в производството за намаляване на отговорността, поради съпричиняване на вредите от пострадалия работник е основателно, тъй като същият с поведението си е допринесъл за злополуката, като приносът е 66.67 %. Решението на Софийски градски съд е влязло в сила на 1.10.2010 г. с постановено определение № 961 по гр.д. № 628/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Обстоятелства по смисъла на посоченото основание за отмяна са факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти.
В случая изложените в молбата обстоятелства не могат да се квалифицират като относими към хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Въведените доводи се свеждат до неправилност на влязлото в сила решение, дължаща се на нарушение на материалния закон. Тези пороци съставляват основание за отмяна по реда на въззивното или касационното производство на невлезли в сила съдебни актове, но не обуславят основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Оплаквания в този смисъл не могат да бъдат обсъждани в това производство, което е уредено от закона като самостоятелно извънинстанционно производство, а не като фаза от исковия процес.
Влязлото в сила решение по гр.д. № 8794/2009 г. на Софийски градски съд също не може да обоснове отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Поначало съдебното решение не представлява ново писмено доказателство по смисъла на посочената разпоредба, освен когато е постановено по преюдициален въпрос и се ползува със сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде зачетена. Тази хипотеза в случая не е налице, тъй като на първо място в мотивите на решението е прието, че пострадалият е проявил груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ, а мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо /т. 18 на ТР № 1/2001 г. по т. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/, и на второ място решението не е постановено между молителя и ответниците по настоящото дело.
Предвид изложеното се налага извода, че в случая не са налице елементите от фактическия състав на релевираното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, за да може да бъде уважена молба за отмяна на влязлото в сила решение.
Независимо от изхода на делото на ответниците не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от представения договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение на адвокат Ц. С. в размер на 1600 лв., но няма данни същото да е заплатено.
Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 499 от 9.01.2012 год. по гр.д. № 1577/2010 год. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :