О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
[населено място], 12.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2504 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. В. К., чрез пълномощника адв. К. К. против решение № 247/20.07.2016г. по в.т.д. № 19/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 314/11.08.2015г. по т.д. № 154/2014г. на Окръжен съд – Стара Загора за осъждане на касатора да заплати на Гаранционен фонд сумата от 130 733,75лв., представляваща Ѕ от изплатената сума, присъдена с влезли в сила съдебни решения по гр.д. №2325/2005г. на СГС и в.гр.д. № 444/2009г. на САС, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 13.05.2013г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение и за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба Гаранционен фонд оспорва основателността й и наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК .
Третото лице-помагач на ответника по касацията Я. К. Я. не депозира писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение ответникът по касацията и ЗПАД [фирма] са осъдени да заплатят солидарно на пострадалия Я. Я. сумата 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2005г. до окончателното й изплащане, както и следните суми: сумата 5 305 лв., представляваща разходи за рехабилитация за времето от 06.06.2005 г. до 31.12.2006 г., сумата 142 лв. разходи за лекарства, специални процедури и престой в болницата, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2005г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 3 502лв., представляваща разходи за операция и трансплантация на стволови клетки, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2005 г. до окончателното изплащане на сумата. Съобразно представени платежни нареждания е счел за доказано плащането от страна ЗПАД [фирма] на сумата от 261 467,50лв. в полза на пострадалото лице, като Гаранционен фонд като солидарен длъжник е възстановил на платилия сумата от 130 733,75лв. /Ѕ от присъденото с влязло в сила обезщетение/. ПАС е направил извод, че Гаранционният фонд на основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ е встъпил в правата на увреденото лице до размера на изплатеното, т.е. до размер на сумата от 130 733,75 лв. Въззивната инстанция е констатирала, че обезщетените имуществени и неимуществени вреди са били претърпени от пострадалото лице Я. Я. в резултат на ПТП от 2005г., в което са участвали лек автомобил, управляван от К. Б. /застрахован по задължителна застраховка „ГО“/ и мотопед „Б.“ с водач К. К. /без сключена задължителна застраховка „ГО“/. Апелативният съд е изследвал механизма на процесното ПТП, за който е установил от събраните доказателства, че мотопедистът при навлизането си в кръстовище е отнел предимството на лекия автомобил и е принудил водача на последния да предприеме твърде рискована маневра, за да избегне удара, с което е допуснал нарушение на чл.25, ал.1 и чл.37, ал.1 от ЗДвП. ПАС е възприел заключението на вещото лице по СТЕ, че водачът на мотопеда е могъл да избегне настъпването на процесното ПТП, ако е бил спрял и е дал предимство на движещия се по асфалтов път лек автомобил. Вината на другия участник в инцидента – водача на автомобила е била доказана предвид влязлото в сила решение на РС-Казанлък по воденото срещу посоченото лице нохд. Въззивният съд е заключил, че произшествието е в резултат на поведението на двамата делинквенти – К. К. и К. Б.. Решаващият съд е обсъдил подробно причинените от ПТП неимуществени вреди за пострадалия Я.. Отчетени са били интензивните физически и психологически страдания, както и неблагоприятната медицинска прогноза на заболяването. С оглед на изложеното въззивната инстанция е счела, че следва да се ангажира отговорността на касатора в размера на извършеното от ГФ плащане.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Допуснатите от съда житейски и правни грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение, могат ли да се корегират и контролират от по-горната инстанция и нарушават ли съществено съдопроизводствените правила, обуславящи обосноваността на решението и правилното приложение на материалния закон?; 2/ Допустимо ли е ГФ, който е изплатил на солидарно отговорния застраховател, а последният от своя страна е изплатил цялото обезщетение на пострадал при ПТП /при участието на водач със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и водач без такава/, в отделно самостоятелно производство да претендира по пътя на регресната отговорност присъждане на изплатеното от него обезщетение, без да е било установено по надлежния ред дали лицето, от името на което се е ангажирал да заплати обезщетение, е извършило деянието, неговата противоправност, виновността на дееца и причинната връзка с вредоносния резултат, в случаите при които се касае до престъпления?; 3/Бил ли е длъжен гражданският съд, който при иск за реализиране на регресната отговорност на делинквент, при констатация, че последният е съизвършител на увреждането, да спре производството по делото и да изпрати същото на прокуратурата за разследване или направо може да приеме, че искът за връщане на платеното от ГФ е основателен и доказан?; 4/В кои случаи, когато има ПТП и има влязло в сила решение по чл.78а НК съдът може да се произнесе освен по всички въпроси, но и по въпросите за съпричиняване на последвалите от престъпното деяние вреди от друг участник в същото ПТП ?
Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1 , т.1 ГПК по въпроси №1, 2, 3 като разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в т.12 от ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС – по първи въпрос; в Решение № 290/06.11.2008г. по гр.д. № 165/2008г. на ВКС, 5 чл.с-в, Решение № 309/08.01.2014г. по гр.д. № 5655/2013г. на ВКС, III г.о., Решение № 3384/06.12.2013г. по гр.д. № 4060/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 368/22.04.2010г. по гр.д. № 141/2010г. на ВКС, I г.о., Решение № 173/27.06.2014г. по гр.д. № 1976/2014г. на ВКС, III г.о., Решение № 310/13.05.2009г. по гр.д. № 4370/2008г. на ВКС, II г.о. – по втори въпрос; ПП №17/1963г. на ВС; Определение № 642/16.07.2010г. по ч.т.д. № 525/2010г. на ВКС, I т.о. и Определение № 683/19.11.2012г. по ч.т.д. № 692/2012г. на ВКС, I т.о. – по трети въпрос. По четвърти въпрос се въвежда селективен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като според касатора въпросът има значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Първият въпрос не отговаря на изискването по чл.280, ал.1 ГПК. Касае най-общо квалификацията на основанията за въззивно обжалване и правомощията на въззивния съд по проверка на първоинстанционния акт във връзка с оплакванията за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът не е формулирал в тази насока конкретен въпрос, произнасянето по който да е обусловило крайните правни изводи на решаващия съд.
Втори въпрос не изпълнява нито предпоставките относно общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, нито тези относно визираното в изложението допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В случая въззивният съд не се е произнесъл дали поведението на водача на мотопеда, който не е бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е елемент от конкретен състав на престъпление по НК, след като и в чл.288, ал.12 КЗ /отм./ няма изискване деянието да е инкриминирано от закона. Констатациите са за извършени нарушения на ЗДвП с оглед релевантността на факта дали действията/бездействията са противоправни и дали са извършени виновно от прекия извършител. Всички цитирани от касатора решения на ВКС са били постановени в производство по отмяна на влезли в сила съдебни решения във връзка с приложението на конкретна норма – чл.303, ал.1, т.2 ГПК, която изрично предвижда като елемент от фактическия състав установяването по надлежния ред на съответното престъпно обстоятелство. Не се касае до съдебна практика, създадена по реда на чл.290 ГПК. Следователно не сме изправени пред хипотеза на задължителна практика по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК предвид разясненията по т.2 от ТР №1/19.02.2009 г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Трети и четвърти въпрос също не покриват изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. Същите, както и втори въпрос, са поставени от касатора при довод, че ПАС е приел, че поведението на водача на мотопеда представлява съставомерно по НК деяние. Предвид вече изложеното по-горе изводите на въззивната инстанция са в друга насока – за нарушение на конкретни задължения на водача по ЗДвП след обсъждане на събраните в рамките на производството по регресния иск доказателства- констативен протокол за ПТП, заключение на СТЕ и СМЕ. Следва да се има предвид, че при упражняването на регресните искове Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице, т.е. ограниченията са само в рамките на правата и възможностите, които е имал и с които е разполагал самият пострадал срещу причинителя на вредите, ако беше предявил иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение .
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 247/20.07.2016г. по в.т.д. № 19/2016г. на Пловдивски апелативен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: