Определение №276 от 43314 по тър. дело №477/477 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 276
гр. София, 02.08.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи август през две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 477/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от А. Б. Д. – чрез пълномощника му адв. А. М., за изменение на постановеното по делото определение № 363 от 12.06.2018 г. в частта за разноските.
В молбата се поддържа, че с определението молителят е осъден да заплати на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. и че с оглед изхода на делото, приключило с недопускане на касационно обжалване без разглеждане по същество на подадената касационна жалба, „не е резонно да бъде присъждан максималният размер на юрисконсултското възнаграждение от 300 лв.”. Поради изложеното се иска определението да бъде изменено и да бъдат намалени възложените в тежест на молителя разноски от 300 на 100 лв.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозиран отговор от Гаранционен фонд, който изразява становище за неоснователност на молбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК.
С определение № 363 от 12.06.2018 г. не е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 2235 от 01.11.2017 г. по в. гр. д. № 2970/2017 г. в обжалваната пред касационната инстанция част, с която след частична отмяна на решение по гр. д. № 8096/2016 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от А. Б. Д. против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288 КЗ (отм.) за разликата над сумата 50 000 лв. до сумата 100 000 лв. и на Гаранционен фонд са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърления иск. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК и с оглед направеното в отговора на касационната жалба искане, с определението съставът на ВКС е осъдил А. Д. да заплати на Гаранционен фонд юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лв.
Молбата за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските е неоснователна.
Съгласно чл.78, ал.8 ГПК (ред. ДВ бр.86/2017 г.), в полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. С чл.37 от Закона за правната помощ е предвидено заплащането на възнаграждението за правна помощ да се определя съобразно наредба на Министерския съвет. В рамките на законовата делегация е приета Наредба за заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр.5/17.01.2006 г. с последващи изменения и допълнения), според чл.25, ал.1 на която възнаграждението по дела с определен материален интерес е в размер от 100 до 300 лв. Определянето на размера на възнаграждението за предоставената по всяко конкретно дело правна помощ е правомощие на съда, разглеждащ делото, като при присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК съдът е обвързан от ограничението възнаграждението да не надхвърля установения в цитираната наредба максимален размер от 300 лв.
При постановяване на определението за недопускане на касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 2970/2017 г. на Софийски апелативен съд настоящият състав на ВКС е преценил, че с оглед релевантните за размера на възнаграждението факти и правната защита, осъществена от представляващия Гаранционен фонд юрисконсулт, на Гаранционен фонд следва да се присъди възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП в размер на 300 лв. Възнаграждението не надхвърля ограничителния праг, предвидения в Наредбата за заплащането на правната помощ, и няма основание да бъде намалявано до минималния размер от 100 лв. Обстоятелството, че касационната жалба не е разгледана по същество, не е аргумент за недължимост на възнаграждението в присъдения от съда размер.
По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. Д. – чрез адв. А. М., за изменение на определение № 363 от 12.06.2018 г., постановено по т. д. № 477/2018 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар