3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 279
С. 05.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1031/2012 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. А. от [населено място], подадена от процесуалния й представител адв. М. Г., срещу въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 244 от 28.06.2012г. по в.гр.д. № 358/2012г. в частта, с която е потвърдено решението на Добричкия районен съд, № 31 от 21.03.2012г. по гр.д. № 1248/2011г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. А. А. против [фирма] [населено място] за осъждане на ответника да възстанови като титуляр на партидата на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], за времето до м. декември 2010г. лицето М. А. А., на което име е била открита партидата и се е водила до м. декември 2010г., съответно името на ищцата да бъде заличено от тази партида.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Д. А. А. против [фирма] [населено място] иск за осъждане на ответника да възстанови като титуляр на партидата на описания в решението недвижим имот, за времето до м. декември 2010г. лицето М. А. А., на което име е била открита партидата и се е водила до м. декември 2010г. въззивният съд е приел, че промяната на партидата е извършена по искане на ищцата. Същата е подала заявление до ответника, с което на основание чл. 58 от Общите условия на дружеството е поискала промяна на партидата на починалия М. А. на нейно име. Посочената разпоредба е била приложена неправилно, защото урежда хипотеза при промяна на собствеността, каквато в случая не е налице, тъй като ищцата не е нов собственик, нито е наследник на М. А.. След смъртта на М. А. ответното дружество е следвало да приложи чл. 59, ал. 2 ОУ и да открие партида на всички наследници на М. А., отговарящи пропорционално на дела си съобразно удостоверението за наследници. На ищцата е следвало да се открие индивидуална партида, която е с права на потребител в процесния имот през целия период до м. декември 2010г. За целта ищцата следва да предяви искането си пред дружеството по реда на посочените разпоредби и при евентуален отказ то да бъде уважено да предяви правото си по съдебен ред. Що се отнася до искането за заличаване на името й като потребител за периода преди подаване на заявлението, правото на ищцата относно недължими от нея суми вече е удовлетворено с частично уважаване на установителния иск, а при спор за дължимост на остатъка от сумата с наследниците на М. А. или с [фирма] би могла да предяви съответно установителен или осъдителен иск в защита на правото си. На последно място съдът е изложил съображения, че няма основание да се възстанови партидата на името на починало лице – М. А. е починал през 2003г. Няма основание и за заличаване на името на ищцата от партидата за миналия период, тъй като тя също е била потребител на услугите за този период наред с титуляра, респ. наследниците му. Освен това на чие име се води партидата за процесния период е ирелевантно за титулярството на задълженията. Независимо, че партидата е била на името на М. А. до декември 2010г. не освобождава ищцата от задълженията й като реален потребител за този период. Възраженията й, че с възстановяване на партидата на името на М. А. ще се освободи от старите задължения за периода 2001-2004г. е неоснователно.
К. Д. А. А. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите: „съществува ли задължение за В и К операторите при узнаване за настъпила смърт на титуляра на партида служебно да променят титулярството по партида от наследодателя на неговите наследници”; „има ли значение титулярството по една партида със съответните задължения на титуляра по същата партида”; „има ли право В и К операторът да претендира вземанията си за В и К услуги от наследниците на починалия титуляр по партида при положение, че партидата се води на трето лице /в случая ищцата/ и ако няма такова право последното не освобождава ли наследниците от задълженията им за предоставените В и К услуги”.
ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно дадените разяснения в т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нито в касационната жалба, нито в изложението е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по отделните въпроси. С претенцията, предмет на решението в обжалваната част, се иска промяна на титуляра на партидата за минало време, след като съответната услуга е ползвана, с цел промяна в задължението за плащане към В и К оператора. Подробно мотивираният от въззивния съд отговор е в съответствие и при точно прилагане на правилата от ОУ на дружеството.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд, № 244 от 28.06.2012г. по в.гр.д. № 358/2012г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: