1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№279
гр. София 20.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 685 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Щ. – унд М. ГмбХ – чуждестранно търговски дружество със седалище Германия срещу определение № 4056 от 12. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 4725/2017 г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното определение е потвърдено определение № 4544 от 19. 07. 2017 г. по т. д. № 858/2017 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по т. д. № 858/2017 г. на СГС в частта по предявеното от жалбоподателя искане за назначаване на предложеното от него лице В. И. З. за ликвидатор на [фирма] – в ликвидация.
Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на материалния и на процесуалния закон и поради необоснованост и се прави искане за отмяната му. В жалбата се излагат оплаквания срещу извода на въззивния съд, че искането за назначаване на ликвидатор по чл. 517, ал. 4 ГПК е преклудирано. Сочи се, че в случаите на прекратяване на дружество с ограничена отговорност назначаването на ликвидатор е задължителна последица от уважаването на иск по чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК и формира част от постановеното по делото решение. Според частния касатор в производството по чл. 517, ал. 4 ГПК кредиторът на едноличния собственик на капитала е единственото лице, заинтересовано от успешното протичане на производството по принудителна съдебна ликвидация, съответно на същия следва да бъде гарантирана възможност да инициира пред съда както първоначално назначаване на ликвидатор, така и последващата му смяна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се формулират следните правни въпроси: „1. Ако съдът не назначи ликвидатор с решението, с което открива производството по ликвидация по чл. 517, ал. 4 ГПК, преклудирана ли е тази възможност или е допустимо това да бъде осъществено в един по-късен етап? Ограничена ли е във времето и ако е така, кога се погасява възможността на кредитора да иска назначаване на ликвидатор от съда? Допустимо ли е след открито производство по принудителна съдебна ликвидация по чл. 517, ал. 4 ГПК съдът да се произнесе последващо за определяне на ликвидатор в рамките на същото вече течащо производство по ликвидация?; 2. В хипотезата на вече открито производство по принудителна съдебна ликвидация по чл. 517, ал. 4 ГПК, ако не е назначен ликвидатор с откриване на производството по ликвидация или е необходима неговата смяна, след като чл. 266 ТЗ не е приложим към подобна хипотеза, какъв е редът за последващо назначаване/смяна на ликвидатора?“. Прави се позоваване на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като според касатора допускането на касационно обжалване по повдигнатите въпроси е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Частният касатор поддържа, че е налице и предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касация – очевидна неправилност на атакуваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, прие следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото по направеното от частния касатор искане за назначаване на предложено от него лице за ликвидатор на ответното дружество в ликвидация, с обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел, че в случая липсва надлежна процедура, съответно компетентност на съда да се произнесе по такова искане. Съдът е счел за пропусната възможността на ищеца – кредитор на едноличния собственик на капитала на ответното дружеството, по чийто иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е прекратено дружество, да поиска назначаването на определено лице за ликвидатор на дружеството в производството по предявения от него иск с цитираното основание. Изтъкнал е, че в случая не е приложима нормата на чл. 266, ал. 4 ГПК, уреждаща възможността съдружниците да искат смяна на ликвидатора.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.
Касационно обжалване по формулираните от частния касатор въпроси не може да се допусне поради несъответствието на въпросите с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С оглед тези задължителни указания поставените от касационния жалбоподател въпроси не покриват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от обсъждането им от въззивния съд не би могло да се приеме, че въпросите са от значение за изхода по конкретното дело – прекратяване на производството по искането за назначаване на ликвидатор, претендирано като последица от уважаване на предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Действително, със съдебно решение по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК на частния касатор е прекратено ответното дружество с ограничена отговорност. Предмет на настоящото дело обаче са предявените от касационния жалбоподател срещу ответното дружество искове за установяване нищожност, евентуално – недопустимост на вписването на М. Ц. за ликвидатор на прекратения търговец и евентуално – за установяване несъществуване на това вписано обстоятелство. Като последица от уважаване на исковете ищецът е поискал посочено от него лице да бъде назначено от съда за ликвидатор на дружеството. Обстоятелствата, на които се основават исковете, са прекратяване на ответното дружество с решение на съда по иск на ищеца по чл. 517, ал. 4 ГПК и назначаване на М. Ц. за ликвидатор на прекратеното дружество от Агенцията по вписванията. Исковете по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ са установителни и при евентуалното им уважаване със сила на пресъдено нещо, обвързваща ищеца и ответното дружество, се установява порочността на вписването, съответно несъществуването на вписаното в регистъра обстоятелство. Целена последица на исковете е и заличаването на вписаните обстоятелства /чл. 30 ЗТРРЮЛНЦ/, което има действие занапред. Правните последици на положителното съдебно решение по искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ се изчерпват с посоченото. Назначаването на ликвидатор от съда не е последица от уважаване на искове с цитираното правно основание, когато имат за предмет вписването на ликвидатор на дружеството, съответно не може да бъде претендирано като такава, което е обуславящо за изхода на производството по искането на касационния жалбоподател. Поради това въведените от частния касатор въпроси за възможността кредиторът, по чийто иск по чл. 517, ал. 4 ГПК е постановено съдебно решение за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, да иска назначаване и/или смяна на ликвидатора на дружеството, не могат да обосноват наличието на основната предпоставка по ал. 1 на чл. 280 ГПК.
Не е налице и поддържаното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Критерият по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК изисква квалифицирана форма на неправилност. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен contra legem до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл; когато е постановен extra legem, т. е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма; както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези предпоставки не са налице. Атакуваното определение относно недопустимостта на искането за назначаване на ликвидатор като последица от уважаване на предявените искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Изложените от касатора доводи, че е легитимиран да иска назначаването на ликвидатор, повтарят оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение и с оглед изложеното не могат да обосноват извод за наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4056 от 12. 12. 2017 г. по ч. гр. д. № 4725/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: