Определение №28 от 43483 по ч.пр. дело №2292/2292 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 28

гр. София, 18.01.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №2292 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Сдружение „Национална транспортна камара“ срещу определение №1276/20.04.2018г. по ч.гр.д. №1050/2018г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 28.11.2017г. по т. д.№1854/2017г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на сдружението да бъде конституирано като главна страна – съищец по делото.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос: Може ли член на юридическо лице с нестопанска цел да встъпи като съищец в производство, образувано по иск с правно основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ от друг член срещу решения на общото събрание на ЮЛНЦ? Поддържа, че съставът на САС се е произнесъл в противоречие със задължителните разяснения, дадени в т.4 и т.5 от ТР №1/2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, като счита,че посоченото решение следва да намери приложение и по отношение на исковете с правно основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ. Позовава се на допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, като поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа, че е налице необходимост от разкриване на точния смисъл на правната разпоредба на чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ. Счита, че в случая следва да бъде извършено тълкуване по аналогия, за да се доразвие действащото право и да се установи липсващата правна норма, установяваща дали член на ЮЛНЦ може да встъпи като съищец в производство, образувано по иск на друг член срещу взети от общото събрание на ЮЛНЦ решения. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Производството по т. д.№1854/2017г. на Софийски градски съд е образувано по иск с правно основание чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията на ОС на Сдружение „Асоциация на Българските предприятия за международни превози и пътища“ /АЕБТРИ/, проведено на 20.05.2017г., който е предявен от дванадесет дружества, членове на сдружението. С молба от 21.11.2017г. Сдружение „Национална транспортна камара“, член на АЕБТРИ, е поискало да бъде конституирано като главна страна – съищец в производството, в качеството на необходим другар на останалите ищци. С определение от 28.11.2017г. по т. д.№1854/2017г. на Софийски градски съд молбата на сдружението е оставена без уважение.
За да потвърди определение от 28.11.2017г. по т. д.№1854/2017г. на Софийски градски съд, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че доколкото липсва препратка в ЗЮЛНЦ към нормите на ТЗ досежно спорния въпрос, приложими за исковете на юридическите лица с нестопанска цел са общите процесуални правила на ГПК, които не предвиждат възможност за встъпване на съищец във висящ исков процес.
Формулираният от частния касационен жалбоподател правен въпрос е обуславящ за изхода на спора. По този въпрос обаче не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ е ясна и по нея е формирана постоянна съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Съгласно чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ решенията на общото събрание на сдружението подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава. Разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗЮЛНЦ предвижда,че споровете по ал.4 на същия текст могат да бъдат повдигани пред окръжния съд по седалището на сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването, но не по – късно от една година от датата на вземане на решението. Разпоредбите на ЗЮЛНЦ не съдържат други правила относно реда за обжалване на решенията на общото събрание. Липсва текст, аналогичен на разпоредбата на чл.74 ал.3 от ТЗ, която изрично предвижда, че всеки съдружник или акционер може да встъпи в производството по чл.74 от ТЗ, като може да поддържа иска дори и ищецът да се откаже от него или да го оттегли. Липсата на изрично изключение от общите на правила на исковия процес не съставлява неяснота или непълнота на закона и не може да бъде заместена чрез тълкуване по аналогия. От друга страна, както правилно е изтъкнал и въззивният съд, не всички правила на ТЗ относно търговските дружества намират съответно приложение по отношение на юридическите лица с нестопанска цел. Разпоредбата на чл.14 ал.4 от ЗЮЛНЦ изрично предвижда съответно приложение на разпоредбите на Търговския закон само относно неплатежоспособността, съответно несъстоятелността, реда за ликвидация и правомощията на ликвидатора. Не е предвидено приложение на разпоредбите на ТЗ относно реда за защита на членствените правоотношения на съдружниците, съотв. акционерите, и по отношение на юридическите лица с нестопанска цел.
Доколкото правилото на чл.74 ал.3 от ТЗ не намира приложение в производствата по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ, по отношение на тези производства не са приложими и разясненията в т.4 и т.5 от ТР №1/2002г. по тълк. д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, на които се позовава касаторът.
Следва да се отбележи и че обжалваното въззивно определение е съобразено с практиката на ВКС – решение №239 от 23.01.2014г. по т.д.№51/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. , с което е прието, че решението, с което искът по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ е отхвърлен, не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на непредявилите иск по чл.25 ал.4 от ЗЮЛНЦ за отмяна на същото решение на ОС членове на сдружението, тъй като те не са страна в исковото производство, нито са необходими другари.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК за допускане на обжалването поради твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния акт. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 от ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание, е относимо към преценката за неправилност по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК. В случая обжалваното определение не е засегнато от пороци, които биха обусловили неговата очевидна неправилност.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1276/20.04.2018г. по ч.гр.д. №1050/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.