Определение №28 от 43839 по тър. дело №875/875 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 28

гр. София, 09.01.2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дeвети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 875 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. И. Николов против решение № 2995/19.12.2018г. по гр.д. № 3046/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1959/28.03.2018г. по гр.д. № 19128/2014г. на Софийски градски съд за отхвърляне на иска на касатора по чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ / отм./ срещу Гаранционен фонд за плащане на сумата от 150 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод ПТП на 24.10.2013г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор ответникът по касацията ГФ-София оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на условията по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, е приел за безспорно увреждането на касатора при ПТП на 24.10.2013г. Относно спорния по делото въпрос за механизма на ПТП решаващият състав е обсъдил заключенията на единичната и тройната САТЕ и показанията на свидетеля Р. И., които са обусловили безпротиворечив извод, че причина за произшествието е навлизането в лентата за насрещно движение на управлявания от касатора лек автомобил. Основен довод се извежда от констатацията, че мястото на удара, определено от оставените следи от автомобилите, е в платното на движение на другия автомобил „Рено К.“. Следователно автомобил „Сеат И.“ с водач касатора в момента на удара се е движил дълбоко в лентата на насрещното движение. Поради което САС е заключил, че не е осъществена релевантна за чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./ предпоставка – виновен за настъпване на ПТП да е другият водач, вместо който отговаря ГФ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правен въпрос: Кога следва да се допусне повторна експертиза, когато представеното по делото заключение е оспорено като необосновано и възниква съмнение в неговата правилност и относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото в тяхната цялост и взаимна връзка? Въведено е допълнително основание по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК – въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящата инстанция намира, че не е осъществено допълнително соченото основание за селекция на касационната жалба. Не е обоснована необходимост от точно приложение на закона, каквато ще е налице, когато разглеждането на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяването й с оглед на промени в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
Освен това по поставения правен въпрос и в двете му части е налице трайна съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил. По въпроса за приложението на чл.201 ГПК в решение № 267/04.03.2014г. по гр.д. № № 30/2013г. на ВКС, I г.о. е прието, че повторно заключение се възлага, когато не е обосновано и възниква съмнение за правилността на първото. Страните могат да задават въпроси на вещото лице за изясняване на заключението и да оспорят същото, като мотивират възраженията и исканията си. Право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това. След като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. В случая въззивният съд по оплакване на самия касатор във въззивната жалба е допуснал повторна САТЕ. Същата е дала заключение, което кореспондира с това на първоначалната САТЕ, допусната от СГС, като допълнително изяснява някои аспекти на механизма на ПТП. САС е съобразил и показанията на очевидеца на произшествието, поради което отказът му да назначи повторна на повторната САТЕ не е формален.
По отношение на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства и доводи, въведени от страните във връзка с оплаквания и възражения по въззивната жалба и писмения отговор е създадена трайна практика на ВКС, обективирана в редица решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 12/16.02.2016г. по гр.д. № 2184/2015г. на ВКС, ТК, IІІ г.о., Решение № 42/05.03.2014г. по гр.д. № 5488/2013г.на ВКС, IV г.о., Решение № 283/14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 40/04.02.2015г. по гр.д. № 4297/2014г. на ВКС, IV г.о., Решение № 157/11.02.2016г. по т.д. №3638/2014г. на ВКС, I т.о. и др. Касаторът не прави конкретно оплакване кои точно доказателства са останали необсъдени от въззивния съд, който е основал решаващите си изводи на двете заключения на вещите лица по първоначалната и повторна САТЕ и на гласните доказателства на очевидеца на ПТП. Липсва конкретика в тази насока и в самата въззивна жалба на С. Николов пред САС.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Доколкото на осн. чл.78, ал.8 ГПК е поискано присъждане на разноски от Гаранционен фонд поради изхода на спора пред касационната инстанция се дължи присъждане на такива в размер на 100 лв., на осн. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2995/19.12.2018г. по гр.д. № 3046/2018г. на Софийски апелативен съд,.
ОСЪЖДА С. И. Николов да заплати на Гаранционен фонд сумата от 100 лв., представляваща сторените от последния разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *