3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№280
гр. София, 02.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 12.04. , две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №169/17 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Столична община срещу решение № 1433 от 06.07.2016 г. на САС по т.д. №3445/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение, постановено по гр.д. № 2341/2014 г. на СГС в обжалваната част, с която касаторът е осъден да заплати на [фирма]- [населено място] сумата от 602 946 лева- договорено допълнително възнаграждение за изминати километри за 2011 г. при осъществен от ищеца обществен превоз по автобусна линия 404 от транспортната схема на Столична община, съгласно договор № РД-56-1073/24.10.2007 г., ведно със законната лихва до окончателното плащане,както и 126 659,85 лева, лихва-обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода 01.02.2012 г. до 19.02.2014 г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на изводите на съда в обжалваното решение и за незаконосъобразност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.2 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и е уважил иска, предявен от касатора срещу СО , съставът на въззивния съд се е позовал на съдържанието на уговорките в сключения, по реда и при условията на Наредба №2 от 15.03.2002 г.за осъществяване на обществени превози на пътници между страните, договор № РД-56-1073/24.10.2007 г.. Според решаващия спора въззивен състав, уговорената в чл.5 ал.3,т.1 от договора възможност за промяна на цената на километър, съобразно обявения от НСИ индекс на годишната инфлация за предходната година води до основателност на претенцията за заплащане на допълнително възнаграждение над първоначално уговореното в размер на 2,91 лв. /без ДДС/ на км. пробег по маршрута на автобусна линия №404 по транспортната схема на Столична община. От данните от НСИ за обявената инфлация за 2010 г.и изминатите от превозвача километри през процесната 2011 г. на ищеца се дължи сумата от 2 794 905,70 лева, а са заплатени 2 191 959,70 лева/ по инфлационния индекс за 2007 г./, поради което и ответната СО е останала задължена към ищеца за разликата. Върху последната се дължи и лихва за забава, считано от 20-то число на м. февруари 2011 г., съгласно уговореното в чл.5, ал.2 от съдържанието на договора.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към настоящата касационна жалба липсва формулиран от страната правен въпрос. Вместо това, се навеждат оплаквания и доводи за необоснованост и незаконосъобразност, каквито се излагат в самата касационна жалба и които са от значение при преценка на основанията за касационно обжалване-чл.281 т.3 ГПК, а не при такава за наличие на основанията за допускане на такова обжалване-чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК Следователно, не се обосновава наличие на основание за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, при липса на изведени от самата страна правни въпроси от значение за изхода по спора, които да се подложат на преценка по изложените законови критерии, с оглед произнасянето на ВКС по реда на чл.288 ГПК.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1433 от 06.07.2016 г. на САС по т.д. №3445/2015 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.