Определение №281 от 43241 по ч.пр. дело №960/960 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 281
гр. София, 21.05.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 960/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 24 от 29.01.2018 г., постановено по т. д. № 1464/2017 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане подадената от [фирма] молба с вх. № 13728/28.12.2017 г. за изменение на постановеното по т. д. № 1464/2017 г. определение № 205 от 01.12.2017 г. в частта за разноските.
В частната жалба се прави искане за отмяна на определението като неправилно и за присъждане на направените в производството по отмяна разноски – адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател излага доводи, че при липса на предвидено в чл.80 ГПК ограничение относно началния момент за представяне на списък за разноските, изводът на първия състав на ВКС за несвоевременно представяне на списък по чл.80 ГПК е незаконосъобразен. Твърди, че преди приключване на откритото съдебно заседание на 06.11.2017 г. процесуалният му представител е поискал присъждане на разноски и е препратил към молба от 13.06.2017 г., с която е представено платежен документ за единствените разноски в производството за отмяна – заплатеното адвокатско възнаграждение. Действията на процесуалния представител, според жалбоподателя, са достатъчни за постигане на целта на разпоредбата на чл.80 ГПК, която не въвежда изискване за специална форма на списъка на разноските. В жалбата са развити и оплаквания за неправилност на определение № 205 от 01.12.2017 г. в частта за разноските, които не касаят правилността на обжалваното определение и като неотносими към предмета на производството по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК не следва да се обсъждат.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника [фирма] – [населено място], който изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
С определение № 205 от 01.12.2017 г., постановено по т. д. № 1464/2017 г., състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е оставил без разглеждане като процесуално недопустима молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решение № 111/18.01.2017 г. по т. д. № 6446/2013 г. на Софийски градски съд. В мотивите към определението съдебният състав е изложил съображения, че с оглед изхода на производството за отмяна ответникът по молбата [фирма] има право на разноски, но поради липса на доказателства претендираното като разноски адвокатско възнаграждение да е заплатено по повод на конкретното дело, разноски не следва да се присъждат.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК ответникът в производството за отмяна [фирма] е подал молба за допълване на определението от 01.12.2017 г. и за присъждане на разноски в размер на сумата 2 400 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. С обжалваното в настоящото производство определение съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е оставил молбата без разглеждане като процесуално недопустима. За да се произнесе в посочения смисъл, съдебният състав е приел, че по същността си сезиращата го молба не е за допълване, а за изменение на определението в частта за разноските, тъй като независимо от липсата на диспозитив за разноските, искането за разноски е разгледано в мотивите към определението. Аргументирайки се с чл.80, изр.2 ГПК, съставът е посочил, че допустимостта на искането за изменение е обусловена от своевременното представяне на списък на разноските. След като е констатирал, че списък на разноските е представен след приключване на откритото заседание, в което е разгледано делото, и след постановяване на определението за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна, съдебният състав е формирал извод, че подадената от [фирма] молба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. В съобразителната част на определението се съдържа и констатация, че списък на разноските и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение са представени едва с частната жалба срещу определението от 01.12.2017 г.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно чл.80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. П. от непредставянето на списък е указана в изр.2 на чл.80 ГПК – страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Според задължителните указания в т.2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство.
В проведеното на 06.11.2017 г. открито съдебно заседание по т. д. № 1464/2017 г. процесуалният представител на [фирма] адв. В. е направила искане за присъждане на разноски, но в протокола от заседанието не е удостоверено искането да е съпътствано от представяне на списък по чл.80 ГПК. В протокола е вписано изявление на адв. В., че искането за разноски е направено допълнително с молба от 13.06.2017 г. и че с молбата са представени „платежни във връзка с платения хонорар”. Д. на частния жалбоподател, че молбата от 13.06.2017 г. (приложена на л.34 от делото) замества списъка по чл.80 ГПК, е неоснователен. Съдържанието на молбата се изчерпва с изброяване на представените като приложение към нея документи – договор за процесуално представителство и платежно нареждане за платено адвокатско възнаграждение, без да включва посочване на вида на извършените в производството за отмяна разноски и техния размер. Отделен е въпросът, че според констатацията на първия тричленен състав доказателствата за разноски не са били приложени към молбата, а са представени след постановяване на определението от 01.12.2017 г. Независимо от липсата на изрични законови изисквания към списъка по чл.80 ГПК, целта на представянето му предполага той да съдържа ясно изброяване на разноските, които страната е направила пред съответната инстанция, и посочване на техния размер. В случая частният жалбоподател не е представил формален списък по чл.80 ГПК, нито друг документ, чието съдържание би могло да замести липсващия списък. Отсъствието на списък не може да бъде преодоляно с устното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя (ответник в производството за отмяна), че претендира разноски, и с препращането към молбата от 13.06.2017 г., която не носи белезите на списък по чл.80 ГПК. Поради това изводът на първия тричленен състав, че с оглед неизпълнението на изискването по чл.80 ГПК молбата за изменение на определение № 205 от 01.12.2017 г. в частта за разноските е недопустима, е законосъобразен.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 24 от 04.12.2017 г., постановено по т. д. № 1464/2017 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Определение №572 от по търг. дело №466/466 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                       № 572Гр.София, 15.10.2009 г.     ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо

Прочети »
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest