1
8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№281
гр. С. 31.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 776 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на [фирма] /н./ – [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2492 от 30. 11. 2017 г. по т. д. № 5994/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено решение № 1694 от 4. 10. 2016 г. по т. д. № 3721/2016 г. на Софийски градски съд, VI-18 състав, с което по възражението на П. Л. Ф. по чл. 66, ал. 6 ЗБН е признато за установено, че вземанията на П. Л. Ф. за суми в левова равностойност на 474 430, 90 евро и 40 876, 61 щатски долара, както и сумата 165 726, 25 лв., включени в списъка на приетите вземания, са на „вложител“ и с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред., ДВ, бр. 67/2003 г./.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират се оплаквания срещу извода на съда, че вземанията на възразилия кредитор Ф. представляват вземания на „вложител“ с посочената поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Изразява се несъгласие със съображенията в атакуваното решение, че при развалянето на договора за цесия се възстановява качеството на цедента на вложител. Поддържа се, че при прехвърлянето на вземането на Ф. по договор за депозит на цесионера [фирма] договорът за депозит, сключен между банката и цедента, се прекратява. Облигационната връзка по прекратеното правоотношение между банката и Ф. по договора за банков влог не може да се възстанови, тъй като със сключеното между страните по договора за цесия споразумение от 3. 09. 2015 г. договорът се прекратява по взаимно съгласие на страните, а не се разваля. С определяне, че вземанията на възразилия кредитор подлежат на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ с поредност по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред., ДВ, бр. 67/2003 г./ същият се поставял в привилегировано положение спрямо другите кредитори, придобили вземане по силата на договор за цесия или след разваляне/прекратяване на такъв договор, включени в одобрения от съда по несъстоятелност списък на кредиторите с приети вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН. Моли се решението да бъде отменено и възражението на кредитора Ф. срещу определената поредност на удовлетворяване на вземанията му да бъде отхвърлено.
Допускането на касационното обжалване се основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Подлежи ли на удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност вземане, за чието съществуване банката като длъжник е уведомена след откриване на производството по несъстоятелност; 2. Може ли договор да бъде развалян по взаимно съгласие на страните; 3. Как следва да се тълкува „развалянето“ на договорите по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД – като прекратяване на договора по взаимно съгласие или като разваляне с едностранно волеизявление в случай на договорно неизпълнение по чл. 87 ЗЗД; 4. Подлежи ли на удовлетворяване от масата на несъстоятелност на банка вземане, което към датата на откриване на производството по несъстоятелност не се е намирало в патримониума на претендиращия го кредитор; 5. Качеството „вложител“ по смисъла на Закона за банковата несъстоятелност обективно качество с оглед личността ли е; 6. С цедиране на вземане по банков влог по силата на сключен договор за цесия и след уведомяване на длъжника – банка, счита ли се за прекратено правоотношението по договора за влог между цедента и длъжника в условията на специален надзор и отнет лиценз за извършване на банкова дейност; 7. След прехвърляне на вземане по банков влог чрез цесия и последващо прекратяване на договор за цесия възстановимо ли е с обратна сила и качеството „вложител“ и то след откриване на производството по несъстоятелност на банката; 8. Придобитото обратно вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане /цесия/ произтича ли от временни положения в резултат на обичайна банкова сделка и съответно титулярът на това вземане отговаря ли на дефиницията за „вложител“ по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗБН; 9. Законосъобразно ли е прилагането на различни стандарти от различни състави на съдилищата, по отношение на списъка на приетите вземания, като същият е допълван с кредитори, чиито вземания са възникнали след разваляне/прекратяване на договор за цесия с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН при положение, че с решение № 922 от 25. 05. 2016 г. по т. д. № 7549/2014 г. на СГС, което не подлежи на обжалване, съдът е одобрил и проверил за законосъобразност съставения от синдиците на [фирма] /н./ списък на приетите вземания, по които не са направени възражения и в така одобрения списък всички кредитори, придобили вземане след разваляне на договор за цесия са включени с ред на удовлетворяване по т. 7 на чл. 94, ал. 1 ЗБН. Поддържа се, че всички правни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като „разрешаването им ще има голямо теоретично и практическо значение за изясняване правната същност на извършените цесии в банковата несъстоятелност и техните правни последици“.
В депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК отговор на жалбата П. Л. Ф. чрез пълномощника си адвокат Г. изразява становище за недопустимост на жалбата, тъй като въззивното решение е постановено по неоценяем иск – за поредност на удовлетворяване на приети от синдика на банката в несъстоятелност вземания и тъй като с оглед този предмет на производството, съответно липсата на промяна досежно вземанията, подлежащи на удовлетворяване, за банката в несъстоятелност липсва интерес да атакува решението. Поддържат се доводи за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и се изразява становище, че въззивното решение е правилно.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1 и по чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Неоснователни са възраженията на ответника по жалбата за недопустимост на касационната жалба. Предмет на обжалване е решение по въззивно дело по неоценяем иск за установяване със сила на пресъдено нещо на поредността на удовлетворяване на приети от синдика вземания на възразилия кредитор и нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК за недопустимост на касационното обжалване е неприложима. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗБН синдикът е страна в производството по възраженията по чл. 66, ал. 6 ЗБН и с оглед уважаването на подаденото възражение на кредитора срещу поредността на удовлетворяване на приетите му вземания в производството по несъстоятелност на банката лицата, упражняващи правомощията на синдик на [фирма] /н./, са легитимирани да обжалват въззивното решение.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор за прехвърляне на вземане /цесия/ от 27. 10. 2014 г. П. Л. Ф. е прехвърлил на [фирма] вземанията си към [фирма] /н./, произтичащи от: рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка при условията на договор за преференциален безсрочен депозит № 41360/17. 03. 2006 г. и депозитна сметка в размер на 553 159 евро, рамков договор № 41576/01. 04. 2009 г. и депозитна сметка в размер на 47 659,00 щатски долара и рамков договор за платежни услуги на потребители за откриване на банкова сметка № 74304 за безсрочен депозит Плюс от 03. 11. 2011 г. и сметка в размер на 23 752 лева, като с уведомление вх. № 13033 от 22. 12. 2014 г. банката е уведомена за прехвърлянето на вземанията. Със споразумение от 3. 09. 2015 г. към договора за цесия с оглед неотразяването в счетоводството на банката на извършено прихващане и на основание чл. 13 от договора страните са се съгласили, че прекратяват действието на договора за цесия, като титуляр на правата става цедентът. Банката е уведомена за посоченото споразумение с оглед прилагането му към подадено възражение вх. № ЗБН66-479/7. 09. 2015 г. на кредитора Ф.. Вземанията на П. Л. Ф. в размер на левова равностойност на 474 430, 90 евро и на 40 876, 61 щатски долара и в размер на 165 726, 25 лв. са включени в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 7 ЗБН. Софийски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение за промяна на реда на удовлетворяване на вземанията в определената поредност по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред., ДВ, бр. 67/2003 г./ по съображения, че след развалянето на договора за цесия, имащо обратно действие съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, цедентът има качеството на „вложител“ по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР на ЗБН. Въззивният съд е отчел, че с договора за цесия се прехвърля само вземането, но цесионерът не става страна в правоотношението между цедента и длъжника и не може да го развали, тоест това правоотношение се е запазило и след сключването на договора за цесия и цедентът никога не е губил качеството си на вложител. Във въззивното решение е отразено, че дори и да се приеме, че в случая е налице прекратяване на договора, а не разваляне по смисъла на чл. 87 ЗЗД, изводът за качеството на „вложител“ на Ф. остава непроменен.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Първият, четвъртият и деветият от поставените въпроси не са обуславящи за решаването на спора. Въпросите дали подлежат на удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност вземания, за чието съществуване банката като длъжник е уведомена след откриване на производството по несъстоятелност, и вземания, които към датата на откриване на производството по несъстоятелност на банката не са се намирали в патримониума на претендиращия ги кредитор, не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, тъй като вземанията на ищеца са били включени в списъка на приетите от синдика вземания и предмет на подаденото възражение по чл. 66, ал. 6 ЗБН, съответно на исковия процес е само определената поредност за удовлетворяване. Въпросът за създадените според касаторите „различни стандарти“ по отношение списъка на приетите вземания не попада в приложното поле на касационния контрол предвид изричната законодателна уредба за разглеждане на подадените възражения по чл. 66, ал. 6 ЗБН в производството по чл. 68, ал. 1 ЗБН. Възприемането на противната теза би създало обвързаност на решението на съда по възражението, разглеждано по чл. 68 ЗБН, от акта на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 67, ал. 2 ЗБН и би представлявало по същество лишаване на кредиторите на несъстоятелността от правото на възражение срещу поредността на удовлетворяване на приетите им вземания.
Поставените от жалбоподателите втори и трети въпрос за възможността договор да бъде развален по взаимно съгласие на страните и за смисъла на „развалянето“ на договорите по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД също нямат обуславящо за изхода на спора значение. Решаващата воля на въззивния съд е основана на преценката за качеството на кредитора П. Ф. на „вложител“ при възприетото запазване на правоотношението с източник договор за влог между банката-длъжник и физическото лице както при разваляне, така и при прекратяване на договора за цесия.
Въпросите от пети до осми биха могли да се обобщят като въпрос, относим към преценката за качеството „вложител“ на лице, страна по договор за влог, което е цедирало вземането си, непокрито от гаранцията по ЗГВБ, и договорът за цесия е прекратен, която е обуславяща за поредността на удовлетворяване на това вземане по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН /ред. до изм. ДВ, бр. 62/2015 г., приложима на основание пар. 12 от ПЗР на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници/. Този въпрос е от значение за изхода на делото, но касаторите не са обосновали въведеното допълнително основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Според т. 4 на Тълкувателно № 1/2009 г. от 19. 02. 2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК представляват основание за допускане на касационното обжалване при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби – безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба – отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото.
Поставеният въпрос изисква тълкуване на разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 4 в посочената приложима редакция. Съгласно нормата на чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН в този ред на удовлетворяване са включени вземания, за които фондът (ФГВБ) се е суброгирал, и вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влоговете. Смисълът на нормата се установява точно от легалното определение за вложител, дадено в пар. 1, т. 4 от ДР на ЗБН, а именно лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да получи паричните средства по банкова сметка или кредитните салда, произтичащи от временните положения в резултат на обичайни банкови сделки, както е посочено в определение № 622 от 18. 12. 2017 г. по т. д. № 1216/2017 г. и определение № 628 от 20. 12. 2017 г. по т. д. № 1234/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, изложените в които съображения за яснота на приложимата правна норма се споделят от настоящия състав. Качеството „вложител“ се определя според дефиницията за вложител в допълнителната разпоредба на ЗБН и произтича от правото на едно лице да получи парични средства по банкова сметка или средствата, представляващи кредитни салда. Определението за вложител в ЗБН съответства на определението за влог в ЗГВБ. В последния нормативен акт влогът е дефиниран като кредитно салдо, което банката е длъжна да плати съгласно приложимите законови и договорни условия, независимо дали салдото се получава в резултат на обичайни банкови сделки. Следователно в ЗГВБ законодателят не е обвързал понятието за влог само със сключен договор за банков паричен влог по смисъла на ТЗ /чл. 421 и сл./, а и с други хипотези, при които се формират кредитни салда, тоест налични са средства, които банката трябва да плати на вложители. Вложителите, чиито вземания не са покрити от системата за гарантиране на влоговете, по приложимата норма са лицата по чл. 9, ал. 1 ЗГВБ, чиито влогове са гарантирани до законоустановения размер, така и лицата по чл. 9, ал. 2 ЗГВБ или тези, „които са придобили право по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога в срока на действие на мерките по чл. 116, ал. 2, т. 2 и 3 ЗКИ“. Лицето, страна по договор за влог с банката, прехвърлило правата си, непокрити от гаранцията по ЗГВБ, с договор за цесия при прекратяване на този договор има качеството на вложител, чиито вземания не са покрити от системата за гарантиране на влогове.
По тези съображения, че приложимата за спора правна норма е ясна, не е налице непълнота, която да бъде отстранена чрез тълкуване и липсва противоречие между тази норма и други норми, в случая не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Съгласно чл. 281 ГПК решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Критерият по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК изисква квалифицирана форма на неправилност. За да е очевидно неправилно решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, следва да е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. В случая въззивното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано – изводите на съда не са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила. Изложените от касаторите доводи са за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и за необоснованост на обжалваното решение и преценката за тяхната основателност би могла да бъде осъществявана само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол.
По изложените съображения за липсата на предпоставките за достъп до касация обжалваното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
На основание чл. 77 ГПК [фирма] /н./ трябва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса за производството по чл. 288 ГПК в размер на 30 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2492 от 30. 11. 2017 г. по т. д. № 5994/2016 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав.
ОСЪЖДА [фирма] /н./ със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 30 лв. /тридесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: