Определение №282 от 43241 по ч.пр. дело №961/961 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 282
гр. София, 21.05.2018 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА

ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 961/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 205 от 01.12.2017 г., постановено по т. д. № 1464/2017 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на решение № 111 от 18.01.2017 г. по т. д. № 6446/2017 г. на Софийски градски съд на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател навежда оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на изводите в определението, че извършените от адвоката на [фирма] процесуални действия по делото в периода, следващ смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството, са порочни. Поддържа, че след като [фирма] е сключило с пълномощника – адвокат договор за правна помощ и съдействие до приключване на делото пред всички инстанции и дружеството е съществувало в правния мир към датата на връчване на препис от решението на упълномощения адвокат – 27.01.2017 г., връчването обвързва дружеството и с изтичане на срока за обжалване на 10.02.2017 г. решението следва да се счита за влязло в сила.
В писмен отговор от 09.02.1018 г. ответникът [фирма] със седалище в [населено място] изразява становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, участвала в производството по чл.303 и сл. ГПК, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на решението по т. д. № 6446/2013 г. на Софийски градски съд, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приел, че решението не е влязло в сила и поради това не може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК.
При постановяване на определението съдебният състав е констатирал, че производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.452, ал.3 ГПК, като процесуалното представителство на дружеството пред съда е осъществявано от процесуални представители – адвокати, упълномощени от едноличния собственик на капитала и управител С. Р.. Последният е починал на 02.01.2017 г. – в периода между приключване на устните състезания на 18.10.2016 г. и постановяване на решението за отхвърляне на иска на 18.01.2017 г. Препис от решението е връчен на пълномощника адв. Н. на 19.01.2017 г., но до изтичане на срока за обжалване не е подадена въззивна жалба. Наследниците на едноличния собственик на капитала са изявили воля за продължаване дейността на дружеството и на 20.03.2017 г. са вписани в Търговския регистър като съдружници, едновременно с вписването на нов управител и на преобразуването на дружеството в О. и обявяване на дружествен договор. Молбата за отмяна на решението е депозирана на 09.05.2017 г., без преди това да е връчван препис от решението на дружеството чрез новоизбрания органен представител.
След преценка на данните по делото съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е направил извод, че решението не е съобщено надлежно на дружеството – молител, което е препятствало влизането му в сила. В мотивите към определението съставът на ВКС е изложил съображения, че : В периода от настъпване на смъртта на едноличния собственик на капитала до решението за продължаване дейността на дружеството от неговите наследници и избор на управител [фирма] е съществувало в правния мир, но без управителен орган, който да го представлява, и без орган, който да формира воля от негово име. Като последица от смъртта на органния представител, който съгласно чл.147, ал.1 ТЗ е и волеобразуващ орган на дружеството, упълномощеният от последния адвокат не е могъл да обвързва с дейстивята си дружеството, което няма волеобразуващ и волеизявяващ орган. Поради това извършените от процесуалния представител действия за периода след смъртта на физическото лице, изпълнявало управителни функции, са порочни. По причина, че не е бил уведомен за смъртта на едноличния собственик и управител, постановилият решението съд не е предприел необходимите действия по надлежно връчване на решението на дружеството чрез новоизбрания органен представител. Пропускът да се връчи решението на дружеството е процесуална пречка да започне да тече срок за обжалване и решението да влезе в сила. С оглед на изложените съображения съдебният състав е приел, че решението не е влязло в сила и че молбата за отмяната му следва да се остави без разглеждане.
Определението е правилно.
Съгласно чл.259, ал.1 ГПК, срокът за обжалване на постановените от първоинстанционните съдилища решения започва да тече от връчване на решението на страната. За да започне да тече срок за обжалване, решението трябва да е връчено надлежно на страната по начините и чрез способите, уредени в процесуалния закон. Когато се извършва чрез пълномощник, връчването обвързва страната при условие, че представителната власт на пълномощника е валидно учредена и не е прекратена към момента на получаване на препис от подлежащото на обжалване съдебно решение.
По силата на чл.147, ал.1 и ал.2 ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява едноличното дружество с ограничена отговорност (Е.) лично или чрез избран от него управител, като едновременно с това решава и въпросите от компетентността на общото събрание. С. качествата на волеобразуващ и волеизявяващ орган, едноличният собственик притежава компетентността да упълномощи адвокат, който да представлява дружеството пред съда по водените от или срещу него дела. Представителната власт на упълномощения адвокат произтича пряко и непосредствено от едноличния собственик на капитала и е обусловена от неговата законова представителна власт спрямо дружеството. Поради това правилен е изводът на първия състав на ВКС, че смъртта на едноличния собственик на капитала препятства по-нататъшната възможност пълномощникът – адвокат да извършва процесуални действия от името и с правни последици за дружеството. Доводите на частния жалбоподател, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е основание за прекратяване на дружеството и на сключения приживе от последния договор за правна помощ и съдействие, е без значение за преценката дали упълномощеният адвокат е разполагал с правото да представлява дружеството пред съда. Макар дружеството да не е прекратено поради продължаване на дейността от наследниците на едноличния собственик на капитала, смъртта на едноличния собственик е довела до прекратяване на произтичащата от закона негова представителна власт, а оттук – и до прекратяване на възникналата от упълномощаването представителна власт на пълномощника – адвокат. При отсъствие на правна възможност адвокатът да представлява за в бъдеще дружеството пред съда и при наличие на избран и вписан в Търговския регистър нов управител, връчването на препис от подлежащото на обжалване съдебно решение на адвоката не е породило правни последици и е ирелевантно за началото на срока по чл.259, ал.1 ГПК. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е процесуален способ за защита срещу влезли в сила решения на съда. Като е приел, че решението по т. д. № 6446/2013 г. на Софийски градски съд не е връчено надлежно на молителя [фирма], поради което не е влязло в сила и не може да бъде предмет на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, е приложил правилно закона и е постановил обоснован и законосъобразен съдебен акт.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 205 от 01.12.2017 г., постановено по т. д. № 1464/2017 г. от състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Оценете статията

Вашият коментар