1
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. София, 28.05. 2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2886 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Радиант Технолоджи инк.“ със седалище и адрес на управление на Британски Вирджински острови срещу решение № 1646 от 29. 06. 2018 г. по т. д. № 5305/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав. С него е потвърдено решение № 1243 от 27. 06. 2016 г. по т. д. № 4370/2014 г. на Софийски градски съд, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на „Солсбор Г.К.К.“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 37, ал. 3 ЗОЗ сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения на „Радиант Технолоджи инк.“ по договор за особен залог от 7. 12. 2010 г. да извърши продажбата по ЗОЗ на търговското предприятие на „Солсбор Г.К.К.“ ЕООД с грижата на добър търговец, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 27. 06. 2014 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на закона и се прави искане за отмяната му.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба „Солсбор Г.К.К.“ ЕООД изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съотв. – за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Солсбор Г.К.К.“ ЕООД срещу „Радиант Технолоджи инк.“ иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, въззивният съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите от фактическа и правна страна на първоинстанционния съд за основателност на иска. Решаващият състав е изложил съображения, че ответникът не е положил грижата на добрия търговец в съответствие с изискванията на чл. 37 ЗОЗ при продажбата на заложеното имущество – продажба на търговското предприятие на ищеца с договор, сключен на 15. 08. 2011 г. между ответника и „Солар България 2“ ЕООД срещу цена от 10 651 727 евро. Посочил е, че оглед естеството на извършеното действие – продажба на чуждо имущество от името на кредитора, но за сметка на залогодателя, под „грижа на добрия търговец“ следва да се разбира предприемането на всички необходими действия, за да се постигне максимална продажна цена на заложеното имущество. Това означава, продажбата да бъде разгласена по начин, който осигурява възможност информацията за сделката да достигне до най-широк кръг заинтересовани от закупуване на имуществото лица и да съдържа достатъчно конкретни данни за вида на продаваното имущество, да се изчака разумен срок след разгласяването за постъпването на оферти от потенциални купувачи, при желание от страна на длъжника, да му се даде възможност да участва активно в намирането на купувач и т.н. В случая, нито едно от описаните действия не е факт, а те макар и примерни, имат за цел да осигурят в достатъчна степен извършване на продажбата при най-изгодни условия, както за залогодателя, така и за неговите кредитори.
Съдът е приел за установено въз основа на доказателствата по делото – нотариални покани от 17. 06. 2011 г. и от 28. 06. 2011 г., изпратени от Г. И. Д. /като управител на „Солсбор – К.Г.Д.“ ООД и „Солсбор – Г.К.К.“ ООД/ до ответника и П. А. М., приложена кореспонденция и показания на разпитаните свидетели, че е било налице привлечено внимание на инвеститори и заложният кредитор е уведомен за наличието на интерес от трети лица към покупката на предприятието. Вместо да анализира предложенията на длъжника, ответникът с нотариалната покана от 28. 06. 2011 г. отчетливо е демонстрирал позицията си, според която длъжникът няма право да обсъжда каквито и да било предложения, а само заложният кредитор може да води преговори за продажбата на соларните паркове.
Във въззивното решение е изтъкнато, че по делото не са ангажирани никакви доказателства за усилията на заложния кредитор, било то за разгласяване на информацията за предстоящата продажба или за водени от него преговори с потенциални купувачи. Това поведение на ответника, съотнесено към действителната цена на търговското предприятие към момента на продажбата според приетата по делото експертиза /15 920 903 евро/, както и към фактите от капиталовата структура на дружеството купувач „Солар България 2“ ООД, ведно с последвалата продажба на закупените активи от „Солар България 2“ ООД на „ЗММ Солар“ ЕООД, управлявано от П. А. М., според съда, сочат на постъпки на заложния кредитор, несъвместими с изискуемата по чл. 37 ЗОЗ грижа на добър търговец, да се постигне оптимална за предприятието цена, чрез привличането на максимален брой заинтересовани от покупката лица.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК за достъп до касация. Според разясненията, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за излагане на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в приложеното към касационната жалба изложение не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК представлява пълно повторение на касационната жалба. В касационната жалба и изложението твърдяната незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение е мотивирана със съображения, че „Радиант Технолоджи инк.“ е спазил всички законови изисквания при реализиране на даденото му от закона право да продаде търговското предприятие на ищеца и по делото не се установяват нарушения на разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 ЗОЗ. Разгледани във връзка с обжалваното решение, твърденията на касатора следва да бъдат отнесени към изводите на въззивния съд за неизпълнение на задължението на ответника – заложен кредитор да извърши продажбата по ЗОЗ на заложеното търговско предприятие на ищеца с грижата на добрия търговец. Тези доводи биха съставлявали основания за касиране на въззивното решение като неправилно – чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване на атакувания акт. Те не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не са обвързани с конкретен правен въпрос по прилагане на материална или процесуална норма. Съобразно посоченото тълкувателно решение непосочването на значимия правен въпрос от жалбоподателя е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и 3 ГПК. Независимо от това, следва да се изтъкне, че позоваването на касационния жалбоподател на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК е бланкетно.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
При този изход на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лв., чието договаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие от 6. 11. 2018 г., фактура от същата дата и извлечение от сметка.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1646 от 29. 06. 2018 г. по т. д. № 5305/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, трети състав.
ОСЪЖДА „Радиант Технолоджи инк“ със седалище и адрес на управление Пасеа Е., Р. Т., Т., Британски Вирджински острови, регистрирано под № 96657 от 1993 г., да заплати на „Солсбор Г.К.К.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], ет. 1, ап. 1 сумата от 1920 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/ разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: