О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 285
гр. София, 04.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
изслуша докладваното от съдия Николова т.д. № 2835 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 155/06.07.2017г. по в.т.д. № 264/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 801/01.11.2016г. по т.д. № 102/2015г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, в обжалваната част, с която е прогласен за нищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт №98, т.4, н.д. №360/18.09.2014г. на Нотариус С. Д., с рег. №363 в Р., вписан в Служба по вписванията – акт № 101, т.54, д. №11287/2014г., поради противоречието му с добрите нрави, по предявения от Е. Г. П. и К. В. П., двамата от [населено място], срещу [фирма] иск с правно основание чл.26 от ЗЗД.
К. жалбоподател твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че въззивният съд не е разгледал оплакването във въззивната жалба за неправилно установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно статута на недвижимия имот към датата на сключване на сделката. Излага доводи, че процесният имот попада в лесоустройствения план, тъй като е със статут на „горска територия“. Счита, че в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че имотът попада в регулация, одобрена със Заповед № 1184/1962г. Твърди, че промяната на предназначението на процесния имот от „горска територия“ на „урбанизирана територия“ се осъществява чрез провеждане на процедурата, регламентирана в § 6, ал.1 от ПЗР на ЗГ. Излага доводи за допуснато от въззивния съд вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното решение, като от една страна е прието, че е ирелевантно дали за процесния недвижим имот е налице ПУП или не, а от друга – че относимата към имота пазарна стойност е основана на показателите за възможното му застрояване. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като предявеният иск по чл.26 от ЗЗД бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК допускането на касационно обжалване обосновава с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: 1/ Достатъчно ли е наличието на явно несъответствие между пазарната цена на имота и цената, за която имотът е продаден, за да се обуслови извод за нищожност на продажбата поради противоречие с добрите нрави, и кога съотношението между престациите е такова, че едната от тях е незначителна и практически нулева?; 2/ Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?; 3/ Променено ли е предназначението на поземлените имоти – горски територии, попадащи в обхвата на § 6, ал.1 от ПЗР на ЗГ, спрямо които не е извършена процедурата по ал.2, или следва да се извърши промяна на предназначението по реда на ЗУТ?; 4/ Довършен ли е фактическият състав за промяна предназначението на поземлен имот – горска територия, попадащ в хипотезата на § 6, ал.1 от ПЗР на ЗГ, без изработването и приемането по съответния ред на подробен устройствен план за имота?; 5/ Следва ли при определяне възможността за застрояване на даден имот да се вземат предвид показанията на съседни застроени имоти, при положение че в изследвания имот към момента фактически не е възможно извършването на строителство?; 6/ Допустимо ли е вещо лице, което няма компетентност по ЗГ и Наредба за оценка на поземлени имоти в горски територии да оценява имот, който се намира в урбанизирана територия, но е със статут на гора?; 7/ Нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави продажба, която е извършена при явно несъответствие между пазарната цена на имота и продажната цена, ако последната е тъждествена на цената, на която продавачът е придобил имота, без да са налице обстоятелства в периода от придобиването до продажбата на имота, които да променят стойността му?; 8/ При какви предпоставки отпада действието на лесоустройствения план (Л.), когато за имота – горска територия се извърши промяна на предназначението му?; 9/ Достатъчно ли е имотите по § 6, ал.1 от ПЗР на ЗГ да са включени в границите на урбанизирани територии – населени места и селищни образувания, определени с околовръстен полигон съгласно § 13, ал.3 от Правилника за приложение на Закона за планово изграждане на населените места (обн., Изв., бр.76 от 1960г.; попр., бр.96 от 1960г.; изм., бр.92 от 1962г.; изм., ДВ, бр.47 от 1964г.; попр., бр.55 от 1964г.; изм., бр.64 от 1965г. и отм., бр.62 от 1973г.), отразен в едромащабни топографски карти или в графични материали към създаване на съответния кадастрален план до 1 юни 1973г., или определени със застроителен и регулационен план, одобрен до 1 юни 1973г., или е необходимо да е приложена регулацията, за да се счита завършена промяната на предназначението им?
К. жалбоподател твърди, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решение № 65/21.03.2017г. по гр.д. № 639/2016г. на ВКС, IV г.о. и решение № 24/09.02.2016г. по гр.д. № 2419/2015г. на ВКС, III г.о. Поддържа, че вторият въпрос също е решен в противоречие с практиката на ВКС – т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 212/01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 127/05.04.2011г. по гр.д. № 1321/2009г. на ВКС, IV г.о., решение № 392/10.01.2012г. по гр.д. № 891/2010г. на ВКС, I г.о. и решение № 68/24.04.2013г. по т.д. № 78/2010г. на ВКС, II т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. По останалите въпроси (от трети до девети) се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация Е. Г. П. и К. В. П., двамата от [населено място], оспорват касационната жалба. Поддържат, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Считат също, че жалбата е неоснователна, а постановеното по делото решение – правилно и законосъобразно. Подробни съображения излагат в отговор на касационната жалба, като претендират присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 18.09.2014г. между страните е сключен договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 98, т.4, н.д. № 360/2014г., вписан в Служба по вписванията – акт № 101, т.54, н.д. № 11287/2014г., по силата на който Е. Г. П. и К. В. П. са продали на [фирма] собствения си недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност чрез покупко – продажба, а именно: поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.2573.281, находящ се в [населено място], к.к. „Чайка”, а съгласно акт за собственост в м. „Баба А.”, с площ от 7 043 кв.м., за сумата от 9 000 лв. Въз основа на представените като доказателство Протокол от 17.10.2013г., обективиращ решение на комисия, назначена от кмета на [община], във връзка с § 6 от ПЗР на ЗГ и удостоверение с изх. № А./23.10.2013г. на [община], Дирекция „Архитектура, благоустройство и устройствено планиране”, както и на приетото заключение на в.л. Р. П. по допуснатата съдебно – техническа експертиза, решаващият съд е приел, че по силата на закона процесният имот е с променено предназначение, за него не е било необходимо провеждане на процедура за промяна на предназначението по реда на чл.73 и сл. от ЗГ и територията, в която попада е урбанизирана. С оглед на което е отказал да кредитира заключението на в.л. лесовъд Д. Д. относно статута на имота като „горска територия“, като е счел, че към датата на сключване на атакуваната сделка за същия е приет и влязъл в сила ОУП, според който трайното му предназначение е урбанизирана територия, а начина на трайно ползване – друг вид застрояване. Въззивният съд е констатирал, че при определяне оценката на имота вещите лица по допуснатата първоначална и повторна съдебно – оценителна експертиза са съобразили липсата на одобрен ПУП; приели са намаление на цената с коефициент 0.90 поради наличие на директива за птиците и необходимостта от изготвянето на ПУП и са взели предвид, че имотът подлежи на застрояване, както и показателите за застрояване на съседните имоти. Приел е, че пазарната цена за имота към датата на сключване на договора за продажба е в размер на 695 500 лв., дадена от в.л. К. В. по допуснатата съдебно – оценителна експертиза, като е изложил съображения, че същата е съобразена с допълнителните разходи по проектиране поради защитената зона, в която попада имотът. Съобразявайки, че разликата между установената пазарна цена (695 500 лв.) към датата на сключване на договора и уговорената и платена цена (9 000 лв.) е повече от 77 пъти, решаващият съд е приел наличието на явно несъответствие между пазарната цена на имота и цената, за която същият е продаден. С оглед на което е споделил извода на първоинстанционния съд, че договорът за покупко – продажба, обективиран в нот. акт № 98, т.4, н.д. № 360/2014г., вписан в Службата по вписванията – акт № 101, т.54, н.д. № 11287/2014г., е нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият въпрос, поставен от касационния жалбоподател в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, е обуславящ изхода на спора, но по отношение на него не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за достъп до касационно обжалване. Съгласно постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 153/24.07.2015г. по гр.д. № 3014/2014г. на ВКС, III г.о., в което е съобразена задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 615/15.10.2010г. по гр.д. № 1208/2009г. на ВКС, III г.о., нарушение на добрите нрави е налице при нееквивалентност на престациите, в който случай сключената сделка е нищожна. Тази практика е прецизирана в цитираното от касационния жалбоподател решение № 24/09.02.2016г. по гр.д. № 2419/2015г. на ВКС, III г.о. и служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 452/25.06.2010г. по гр.д. № 4277/2008г. на ВКС, I г.о., по смисъла на които понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката, като тази неравностойност следва да е такава, че практически да е сведена до липса на престация. Подобно е и разбирането на въззивния съд, изразено в обжалваното решение, според което сключеният договор за покупко – продажба е нищожен поради противоречие с добрите нрави с оглед значителното несъответствие между цените, като е посочено, че разликата между установената пазарна цена на имота и уговорената и платена цена е повече от 77 пъти.
Не е налице твърдяното противоречие с решение № 65/21.03.2017г. по гр.д. № 639/2016г. на ВКС, IV г.о., тъй като касационното обжалване е допуснато по правни въпроси, които са неотносими към настоящия случай.
Вторият, поставен в изложението, въпрос е обуславящ за изхода на спора. Неоснователни обаче са доводите на касационния жалбоподател за наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Това е така, защото по същество са изложени касационни оплаквания за необоснованост на обжалваното решение от една страна, а от друга – въззивният съд е съобразил установената съдебна практика. Съгласно приетото по т.2 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсимиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. След обсъждане на правнорелевантните факти, на доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно оставя в сила, отменя или изменя първоинстанционното решение. В настоящия случай въззивният съд не се е отклонил от задължението си да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, доводите и възраженията на страните, както и всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК.
По въпросите по т. 3, 4, 8 и 9 от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са свързани с предмета на спора, но по отношение на тях не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В случая липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия, нито е налице непълнота или неяснота на закона, която налага тълкуването му. Напротив отговорът на поставения от касатора въпрос следва ясно от текста на по § 6, ал.3 от ПЗР на ЗГ, съгласно който процедура за промяна на предназначението и то не по реда на ЗУТ, а по реда на ЗГ, се провежда само за имотите, които не попадат в приложното поле на по § 6, ал.1 от ПЗР на ЗГ. За имотите по § 6, ал.1 от ПЗР на ЗГ – горски територии, включени в границите на урбанизирани територии – населени места и селищни образувания, определени с околовръстен полигон съгласно пар.13 ал.3 от ППЗПИНМ, отразен в едромащабни топографски карти или в графични материали към създаване на съответния кадастрален план до 01.06.1973г., или определени със застроителен и регулационен план, одобрен до 01.06.1973г. законът изрично предвижда, че се смятат за такива с променено предназначение и за тях не се извършват процедури за промяна на предназначението. Поради това не може да бъде възприето становището на касатора, че в § 6, ал.1 от ПЗР на ЗГ е установен фактически състав за промяна на предназначението на горските територии, тъй като разпоредбата не установява ред за извършване на такава промяна, а предпоставки, при наличието на които промяната се счита за извършена по силата на закона.
По отношение на петия и шестия поставени от касатора въпроси не е установено наличието на общата предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото същите не се отнасят до дадено от въззивния съд тълкуване на конкретни приложими към спора процесуалноправни или материалноправни норми. Същите са свързани с твърденията на касационния жалбоподател, че решаващият съд е игнорирал разпоредбата на § 6, ал.3 от ПЗР на ЗГ, свързана с извършването на процедура за промяна предназначението на поземлен имот – горска територия, както и с възражението му, че въззивната инстанция не е взела предвид обстоятелството за липсата на влязъл в сила ПУП. Следва да се отбележи, че петият и шестият въпрос не съответстват на мотивите на обжалваното въззивно решение, доколкото съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателствa и заключенията на допуснатите в първоинстанционното производство съдебно – технически експертизи и е достигнал до извода, че за процесния имот не е необходимо провеждането на процедура за промяна на предназначението му, тъй като по силата на закона се счита с променено предназначение; изложил е съображения защо възприема констатациите на вещото лице, компетентно да оцени имоти в урбанизирана територия и е мотивирал отказа си да кредитира заключението на вещото лице лесовъд; позовавайки се на проведените две съдебно – оценителни експертизи, е посочил, че процесният имот няма одобрен ПУП, като цената следва да се коригира по посока намаление с коефициент 0.90, поради наличието на директива за птиците и необходимостта от изготвяне на ПУП; констатирал е, че при изготвяне на цената е взето предвид, че имотът подлежи на застрояване, както и показателите за застрояване на съседните имоти. Въпросите са свързани с правилността на фактическите изводи, до които е достигнал въззивният съд и за приложението на материалния и процесуалния закон въз основа на тях. По смисъла на задължителните указания на т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК и не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК.
По отношение на седмия поставен от касатора въпрос също не е налице допълнителната предпоставка за достъп до касация по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Съгласно посочената по – горе практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.26 от ЗЗД /решение №65/21.03.2017г. по гр.д. №639/2016г. на ВКС, IV г.о., решение №24/09.02.2016г. по гр.д. №2419/2015г. на ВКС, III г.о. решение №452/25.06.2010г. по гр.д. №4277/2008г. на ВКС, I г.о./ при преценката за нарушение на добрите нрави се изследват релевантните факти към момента на сключване на сделката, чиято валидност е предмет на спора, в частност съотношението на уговорените престации. Придобивният способ, чрез който праводателят по атакуваната сделка е придобил прехвърления от него имот, включително и заплатената от него цена, не е от значение за преценката дали при последващото действие на разпореждане с имота, извършено от него, е налице нарушение на добрите нрави.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
На ответниците по касация Е. Г. П. и К. В. П. не следва да бъдат присъждани разноски за адвокатско възнаграждение, въпреки направеното искане в отговора на касационната жалба, доколкото по делото не са представени доказателства за уговарянето и заплащането на адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №155/06.07.2017г. по в.т.д. №264/2017г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.