Определение №289 от 42534 по ч.пр. дело №550/550 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289

Гр.София, 13.06.2016 год.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА

изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 550/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. П. Лауданов от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник адв. П., против определение № 1561/09.12.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 866/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд. С обжалваното определение е потвърдено това на Русенския районен съд под № 5042/07.09.2015 г. по гр.д.№ 4351/2015 г., с което е прекратено като недопустимо производството, образувано по иск на частния жалбоподател против ЕТ НЕФЕС – Н. А. [населено място] с правно основание чл.16 ал.5 вр. ал.1 от Закона за арендата в земеделието за изменение на уговорена наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 10.11.2010 г. от 20 лв./дка на 40 лв./дка годишно.
В частната жалба се твърди, че определението е необосновано и незаконосъобразно, както и че противоречи на задължителна съдебна практика на ВКС-ТК, според която с оглед нормата на чл.1 ал.3 ЗАЗ за ползването на земеделска земя може да се сключва само аренден договор. Т.к. процесният договор притежава всички белези на договор за аренда по същество и форма и е вписан в СВ, то следва да се цени именно като такъв, съответно и искът за изменение на този договор по чл.16 ал.5 ЗАЗ е допустим. Моли се обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени като неправилни и да се разпореди на Р. да разгледа иска по същество.
Предвид касационния характер на производството и приложимостта на чл.280 ал.1 ГПК, жалбоподателят е посочил, че материалноправният въпрос от значение за изхода на настоящото дело е следният: „Правилно ли първоинстанционният съд е приел в настоящия случай, че не е налице договор за аренда и съответно е счел, че е недопустимо за ищеца да упражни като свое право потестативния иск по чл.16 ал.5 вр. ал.1 от ЗАЗ и да иска изменения на сключения вече договор за наем на земеделска земя при трайно изменение на обстоятелствата, довело до очевидно несъответствие между поетите от страните задължения по него?”, което становище е споделено от въззивния съд, а допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване са тези по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Насрещната страна ЕТ НЕФЕС – Н. А. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Г., в депозиран писмен отговор оспорва подадената частна жалба, включително и наличието на основания за допускането й до касация. Моли за присъждане на разноски.
За да се произнесе по частната жалба, настоящият съдебен състав на ВКС, ТК, второ отделение прецени следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима с оглед нормите на чл.274 ал.4 ГПК вр. чл.280 ал.2 т.1 ГПК. Според първата разпоредба, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според втората от обхвата на касационния контрол са изключени въззивните решения с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права и съединените с тях искове с обуславящо значение.
В случая цената на иска се определя въз основа претендираното увеличение по реда на чл.16 ЗАЗ на наемната цена от 20 лв. на 40 лв. на дка за нива с площ от 10 дка. Наемната цена по договора се дължи годишно и възлиза на 200 лв., а до края на срока на договора – на 1000 лв. В същите размери е и търсеното увеличение, предмет на исковата претенция. Следователно, независимо от характера на делото – гражданско или търговско, решението по него не би подлежало на касационно обжалване, с оглед цената на иска. Това изключва и възможността да бъде упражнен касационен контрол върху обжалваното определение, на основание чл.274 ал.4 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. С оглед изхода от спора, направеното искане на ответника по частната жалба за присъждане на разноски и представените в тази връзка доказателства, установяващи договорено и заплатено в брой адв. възнаграждение за осъществената по делото защита, то в полза на ЕТ НЕФЕС – Н. А. следва да бъде присъдена сумата от 200 лв., на основание чл.78 ГПК.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от К. П. Лауданов от [населено място], против определение № 1561/09.12.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 866/2015 г. по описа на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. П. Лауданов от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на ЕТ НЕФЕС – Н. А. от [населено място] с ЕИК[ЕИК] сумата 200 /двеста/ лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред друг състав на ВКС, ТК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар