О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
Гр.София, 29.05.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
ч.т.д. № 865/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Я. Р. от [населено място], чрез процесуалния й пълномощник адв. З. Б., срещу разпореждане от 28.02.2017 г. по в.ч.гр.д. № 4770/2016 г. по описа на САС, ТО, 9-ти състав, с което е върната като недопустима нейната частна касационна жалба против постановеното по делото въззивно определение № 202/23.01.2017 г. С определението е отменено разпореждане на СГС, VІІ-13 състав по т.д.№ 3625/2016 г. за връщане на възражението на ищцата Р. по чл.66 З., на основание чл.129 ал.2 вр. чл.128 т.3 ГПК и делото е върнато на същия съд за продължаване на производството.
В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на разпореждането, като постановено извън правомощията на въззивния съд, поради което се претендира неговата отмяна. Навеждат се и доводи за недопустимост на въззивното определение № 202/23.01.2017 г., защото е постановено след оттегляне на разгледаната с него частна жалба, т.е. след като съдът е бил надлежно десезиран. Твърди се, че този порок е от значение за допустимостта на частната касационна жалба.
Насрещната страна К. АД /н/, чрез синдиците Д. и М., не изразява становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и наведените оплаквания, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:
Изрично на администриращия касационната жалба съд е възложено да реши, дали обжалваният въззивен акт подлежи на касационен контрол по правилата на ГПК. Ако условията за това не са налице, той е длъжен да върне жалбата /вж. чл.286 ал.1 т.3 ГПК вр. чл.280 ал.2 ГПК/. Дължимата от въззивния съд проверка за редовност и допустимост на постъпилите чрез него касационни жалби следва да намери приложение и за частните касационни жалби, с оглед уредбата в чл.274 ал.3 и ал.4 ГПК в Глава ХХІ – „Обжалване на определенията”, която препраща съответно към предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК от Глава ХХІІ – „Касационно обжалване”.
Определенията на въззивния съд, с които частната жалба на страната се уважава, по принцип не подлежат на обжалване от същата, поради липса на правен интерес. Освен това, нормата на чл.274 ал.3 ГПК изрично посочва, че на обжалване пред Върховния касационен съд /при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК/ подлежат: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие /т.2/. В случая въззивното определение не попада в обхвата на чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК, т.к. с него, по жалба на ищцата, е отменено разпореждане за връщане на възражение /с характер на искова молба/, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Въведеното с нормата на чл.274 ал.3 ГПК ограничение в обжалваемостта на въззивните определения има императивен характер и представлява процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Компетентен да извърши преценката за обжалваемост на въззивния акт е както въззивният съд в процеса на администриране на жалбата, така и Върховният касационен съд, пред който делото е висящо – в този смисъл вж. мотивите на определение № 425/01.07.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3857/2013 г., ІІІ г.о., които настоящият съдебен състав споделя.
Т.к. правилата за обжалване на определенията и на разпорежданията са идентични /чл.279 ГПК/, и с оглед изложеното по-горе, правилно САС е преценил, че частната касационна жалба на Р. е недопустима, съобразно изискванията на чл.274 ал.3 ГПК, и е постановил връщането й.
Дали постановеното от въззивния съд определение е недопустимо, включително поради десезиране на съда, което не е било съобразено от решаващия съдебен състав, може да се преценява от горната инстанция, само при наличие на предпоставките за неговото обжалване и в рамките на редовно образувано частно производство, по аргумент от чл.269 ГПК, които условия в случая не са налице. Отделно от това, промененият интерес на страната за преустановяване на производството по заведеното от нея дело може да бъде реализиран, като се подаде нова молба за десезиране на първоинстанционния съд от разглеждането на спора.
По тези съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 28.02.2017 г., постановено по в.ч.гр.д. № 4770/2016 г. по описа на САС, ТО, 9-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: