О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 01.04.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4663 по описа за 2018 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 1385 от 23.07.2018 г. по гр.д. № 1037/2015 г. на Варненски окръжен съд е отменено решение № 190 от 22.12.2017 г. по гр.д. № 627/2016 г. на Девненски районен съд в частта му, с която е уважен предявен от Д. И. М. от [населено място] срещу Д. В. Г. от [населено място] по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. ІІІ-то ЗЗД за сумата 8000 лева и искът е отхвърлен като неоснователен. В частта му, с която е уважен като основателен предявеният от ответницата Д. В. Г. срещу третото лице помагач В. И. М. от [населено място], Варненска област иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. І-во ЗЗД за сумата 8000 лева, първоинстанционното решение е обезсилено като недопустимо. В решението на въззивния съд е прието за установено, че ищцата Д. М. и третото лице помагач В. М. са живеели дълги години на съпружески начала. През 2015 г., когато двамата са пребивавали в Германия, М. се завърнал за кратко в България през м. май 2015 г. и при среща с ответницата Д. Г. и съпруга и е уговорил с ищцата да закупят имота им в [населено място]. Уведомил е за това ищцата и по телефона е получил съгласието и да закупят заедно имота на ответницата. На 12.05.2015 г. ответницата е подписала разписка, удостоверяваща, че е получила сумата от 8000 лева като част от продажната цена от 10000 лева за имота в [населено място] от третото лице помагач В. И. М.. На 27.08.2015 г. ответницата е подписала декларация с нотариална заверка на подписа, с която е удостоверила, че е получила от ищцата сумата 8000 лева като продажна цена на имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] която сума поради отпадане на уговорената сделка се е задължила да върне в срок до 30.11.2015 г. На 15.10.2015 г. В. М. е подписал документ, удостоверяващ, че е получил от ответницата сумата 8000 лева, представляваща част от договорената продажна цена за имота в [населено място] поради разваляне на сделката за покупко-продажбата му. При така установените факти е прието, че сумата 8000 лева е получена от ответницата при начална липса на основание – не е доказано да е сключен предварителен договор за продажба на имота в изискуемата се за това писмена форма; такъв характер няма и разписката от 27.08.2015 г., тъй като не съдържа съществените условия на окончателния договор, а само констатация, че договорът е развален, поради което е поето задължение за връщане на дадената сума. Прието е, че липсата на основание към момента на даване на сумата изключва отпадането на това основание впоследствие – основанието е трябвало да съществува, за да отпадне. Прието е, че по делото не е установено годно правно основание за даване на сумата, а именно действителен предварителен договор, поради което искът за връщането, квалифициран като иск по чл. 55, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Прието е, че произнасянето по обратния иск на ответницата срещу третото лице помагач е обусловено от негативно по отношение на нея решение; че при отхвърляне на главния иск процесуалната предпоставка за разглеждането му е отпадала, поради което е обезсилил първоинстанционното решение в тази му част като недопустимо.
Касационна жалби против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от Д. И. М.. Поддържа се, че обуславящият изхода на делото въпрос следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Доводът е въведен във връзка с оплакването, че в решението не е обсъдена правната същност и последиците, които поражда изявлението на ответницата в разписка от 27.08.2015 г. за получаване на сумата, предмет на исковата претенция. Изложени са доводи, че в нарушение на практиката на Върховния касационен съд е разрешен и въпросът (след уточнението в съответствие с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. №1 от 2009 г. ОСГТК ВКС) за разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД. Поддържат се и доводи за очевидна неправилност на съдебния акт – основание за допускане на касционно обжалване по чл. 280, ал.2, пр. ІІІ-то ГПК.
Ответникът по касационната жалба Д. В. Г. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Третото лице помагач В. И. М. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса следва ли съдът да обсъди всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и доказателствата по делото в тяхната цялост е неоснователен. Въззивният съд е формирал изводите си след като е обсъдил въведените доводи, възражения и доказателства, в т.ч. представената по делото разписка от 27.08.2015 г., а изводите му относно удостоверените с нея обстоятелства са въпрос по съществото на гражданския спор.
Основателен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по процесуалоправния въпрос за разпределението на доказателствената тежест в производството по иск с правно основание чл. 55, ал.1 ГПК. Изводите на съда, че ищецът не е доказал годно основание, на което е дал сумата, чието връщане претендира, се явяват в противоречие с установената съдебна практика, в т.ч. соченото от касатора решение № 26 от 28.02.2013 г. по т.д. № 297/2012 г. ІІ т.о. ВКС и решение № 29 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. ІV г.о. ВКС, съгласно която в производството по иск с правно основание чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника; в тежест на ищеца е да докаже даването, а в тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Когато ответникът не докаже претендираното от него основание или ищецът докаже репликата си, че основанието е нищожно (която може да е въведена и в обстоятелствената част на исковата молба), основанието на иска е по чл. 55, ал.1, пр. І-во ЗЗД.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1385 от 23.07.2018 г. по гр.д. № 1037/2015 г. на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Д. И. М. от [населено място] в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 160 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд за определяне дата за разглеждането му открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: