2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 294
София 10.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1441/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. З. от[населено място], подадена от пълномощника му адв. И. М., срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ-ти гр. с-в, № 1025 от 07.07.2010г. по в.гр.д. № 555/2010г., с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, V-ти гр. с-в, № 3119 от 01.12.2009г. по гр.д. № 2711/2008г., с което е осъден Д. И. З. да заплати на И. Г. Д. сумата 1100 евро дадена в заем на ответника, мораторна лихва в размер на 728,26 евро, и законната лихва върху главницата считано от 29.09.2008г. до окончателното изплащане.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Жалбоподателят моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на въпросите: „Следва ли съдът да прецени всички факти и доказателства по делото”, „Следва ли съдът да изложи мотиви в решението си като посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правни изводи” и „Следва ли съдът да прецени показанията на св. Д. при спазване на чл. 172 ГПК, имайки предвид нейната заинтересованост като съпруга на ищеца и да изложи мотиви за това”. Представя съдебна практика.
От така формулираните въпроси първият и третият не съставляват въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като касаят обсъждането на доказателствата по делото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Вторият въпрос касае съдържанието на въззивното решение, относно което е налице задължителна практика на ВКС. С ТР № 1/2001г. ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания на съдилищата относно съдържанието на мотивите на въззивния съд. Макар и постановено при действието на отменения ГПК, предвид аналогичната функция на въззивния съд и по новия ГПК при отчитане на някои нови моменти, постановлението в тази част не е загубило сила. С него е прието, че дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, поради което съдът следва да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи фактически и правни изводи по съществото на спора. Мотивите на обжалваното решение са в съответствие с посочените изисквания. Въззивният съд е извършил самостоятелен анализ на доказателствата и е изложил фактически и правни изводи относно предмета на делото, доводите и възраженията на ответника.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, VІ-ти гр. с-в, № 1025 от 07.07.2010г. по в.гр.д. № 555/2010г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: