2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№295
Гр. София, 09.05.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание дванадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 34/2017 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 216 от 27.09.2016 г. по в.т.д. № 384/2016 г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено решение № 247 от 14.04.2016 г. по т.д. № 1214/2015 г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на вземане в размер на 100 000 евро – неустойка по чл.8.4. от споразумение с нотариална заверка на подписите, рег. № 967 от 10.05.2015 г., ведно със законната лихва от 03.04.2015 г., за което е била издадена заповед за изпълнение № 1912/06.04.2015 г. по ч.гр.д. № 3795/2015 г. на Районен съд – Варна.
Касаторът релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и по съображения в жалбата иска неговата отмяна и постановяване на ново решение за уважаване на предявения иск, ведно със законните последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. В случай, че първоначалният длъжник бъде заместен в своите задължения към кредитора от трето лице при условията на чл.102 ЗЗД, кой е легитимиран да получи изпълнението на кредитора по неговите собствени насрещни задължения, които последният е поел към първоначалния длъжник при учредяването на облигационната връзка между тях – първоначалният длъжник или заместилото го в неговите задължения към кредитора лице; 2. В случай, че е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението на кредитора, кой е легитимиран да получи същата в случай, че неизпълнението на кредитора е настъпило след като първоначалният длъжник е бил заместен в дълг по отношение на своите задължения към кредитора и 3. Отговорът на горните въпроси може ли да бъде различен в зависимост от предмета на задължението на кредитора и ако да, в кои случаи. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС – решение по т.д. № 16/2011 г., второ т.о., а наред с това са и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация – И. Г. Г., Л. И. Г., Таня И. Д., Д. Й. Д., П. Г. Б., Рая И. Г. и Я. И. Г., чрез пълномощника си, считат, че липсва основание за допускане на обжалването, а изводите на въззивния съд са обосновани и не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да постанови атакуваното решение, въззивният състав на Апелативен съд – В. е анализирал релевантните за изхода на спора доказателства: споразумение между ищцовото дружество и част от ответниците, сключено на 10.05.2013 г., съдържащо неустоечна клауза за 100 000 евро при отказано дължимо съдействие по повод инициирана от ищеца промяна в одобрените проекти за процесната жилищна сграда, след като ответниците са били поканени за това от него два или повече пъти; нот.акт № 172 от 22.05.2013 г., по силата на който ищецът е прехвърлил правото на строеж за обектите в сградата, която ще бъде изградена в поземлен имот на ответниците, на [фирма] – В., както и задълженията си по споразумението от 10.05.2013 г., за което прехвърляне на задълженията на ищеца на нов изпълнител, ответниците са дали предварително принципно съгласие/ чл.10.2 от споразумението./; Съгласието на ответниците за извършеното прехвърляне на задълженията и заместването в дълг, потвърдено в нотариално заверено споразумение с [фирма] от 22.08.2013 г., имащо за предмет разпределението на паркоместата в имота; договор от 18.05.2013 г., с който новият изпълнител е възложил на ищеца, срещу възнаграждение, да предприеме всички фактически и правни действия, свързани с одобряване на промени в инвестиционните проекти в хода на строителството на процесната жилищна сграда. Предвид посочените писмени доказателства, решаващият съд е извел извод за несъществуване на право в полза на ищеца да претендира неустойка по споразумението от 10.05.2013 г. , тъй като изпълнението на споразумението е поето от друг изпълнител, заменил ищеца в правоотношението с ответниците и затова всички права, които биха възникнали в хода на това изпълнение, са права на новия изпълнител. Прието е, че действията на ищеца по отправяне на нотариални покани до ответниците за съгласуване на промени в одобрените проекти, са осъществени по силата на договора от 18.05.2013 г. с [фирма], с характер на упълномощаване и на договор за поръчка, а правата, които са последица от правните действия на ищеца, в качеството му на представител на новия изпълнител, са права на последния. Изразено е становище, че това съставлява достатъчно основание за отхвърляне на иска.
Въззивният съд е изложил и допълнителни съображения за неоснователност на исковата претенция – за неосъществяване и на условието за неоказване на съдействие, а именно, отправяне на две или повече покани до ответниците. Изводите за нередовност на връчването на приложените по делото четири нотариални покани са изведени след прецизна преценка на събраните доказателства, относими към това условие за възникване на правото да се претендира неустойката по чл.8.4 от споразумението от 10.05.2013 г.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по формулираните от касатора въпрос № 1 и № 2. На първо място, въпросите са фактологически обвързани, а от друга страна, те не са единствено обуславящи за изхода на делото, предвид обективираната в съобразителната част към решението правна воля на въззивния съд. Съгласно задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г.по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, конкретният поставен правен въпрос освен, че трябва да е включен в предмета на делото, е необходимо даденото от съда разрешение по него да е обусловило изхода на спора. В случая, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – В. е извел и допълнителни изводи за неоснователност на предявения положителен установителен иск, основани на нередовност на връчването на изпратените до ответниците нот.покани. В изложението липсват относими към тези изводи правни въпроси. Именно затова не би могъл да се счете за доказан основният селективен критерий по първите два въпроса.
Последният формулиран въпрос е несъотносим, доколкото в атакуваното решение не е изведен правен извод в зависимост от предмета на задължението на кредитора.
Независимо от липсата на общата предпоставка за достъп до касация, следва да се отрази, че не е доказана и първата поддържана допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В цитираното от касатора решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор на материалноправания въпрос относно характера и значението на тристранно споразумение, с което страните се уговарят трето лице да поеме задълженията по договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс, замествайки първоначалния изпълнител. При отговора на този въпрос съдебният състав на ВКС, второ т.о. е разграничил заместването в дълг от прехвърлянето на цялото правоотношение върху трето лице при сключен тристранен договор. Посоченото решение е постановено при други, различни факти, а от друга страна липсват данни за противоречиво разрешение на материалноправния въпрос, принципно свързан с последиците от заместване в дълг по чл.102 ЗЗД.
Поддържаната от касатора допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е бланкетно посочена, поради което не следва да се преценява/ т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 216 от 27.09.2016 г. по в.т.д. № 384/2016 г. на Апелативен съд – В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: