О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
Гр.С., 16.03.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март през двехиляди и шестнадесета година, в състав
П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д. N.709 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №.298/20.11.15 по г.д.№.434/15 на Варненски апелативен съд – с което е отменено решение №.338/29.04.15 по т.д.№.964/12 на Варненски окръжен съд и касаторът е осъден да плати на Е. А. А. и Надежда В. В. на основание чл.55 ал.1 ЗЗД 18500евро, съставляващи разлика между получена по предварителен договор от 18.11.08г. цена на недвижим имот и окончателната цена за покупката му, уговорена в нотариален акт от 25.02.09, ведно със законната лихва от 27.03.12г. до окончателното изплащане и разноски.
Ответните страни Е. А. А. и Надежда В. В. оспорват жалбата; претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за основателен и, като е отменил първоинстанционното решение за отхвърлянето му, го е уважил. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж – съгласно който и при тълкуване на клаузите му съобразно чл.20 ЗЗД продавачът-строител се е задължил да построи сградата до въвеждането й в експлоатация с издаване на разрешение за ползване, да завърши апартамента напълно до състояние, годно за ползването му по предназначение, да предаде владението му в напълно завършен вид и да прехвърли собствеността в нотариална форма – при фиксирани в договора срокове. На практика плащането на окончателната цена, прехвърлянето на правото на собственост и предаването на имота на купувачите съобразно уговореното в предварителния договор е следвало да стане при фактическа завършеност на апартаменат до степен, годен за ползване по предназначение, без подписан акт образец 15 и издадено разрешение за ползване на сградата. Съдът е посочил, че доколкото не е представено предвиденото в чл.4 Приложение №.1 за вида и степента на завършеност на обекта, при тълкуване на използваните в споразумението изрази „пълно завършване на апартамента” и „състояние, годно за ползването му по предназначение”, волята на страните към момента на подписванто му е била конкретният апартамент да бъде изпълнен с довършителни работи над минимума, необходим за приемане на обекта. От друга страна доказателства за конкретните договорени довършителни работи, степен на завършеност и материали, няма ангажирани. Към момента на подписване на предварителния договор сградата, в която се е намирал процесният апартамент, е била изцяло завършена в груб строеж. Плащането на продажната цена е било разсрочено на три вноски /при подписването на договора, до 10.12.08 и до 28.02.09/ и не е свързано с постигане на определен етап от строителство; последната вноска от 16000евро е дължима в същия срок, в който имотът следва да бъде предаден и правото на собственост прехвърлено по нотариален ред; вноските са били платени съответно на 18.11.08г. /2500евро/, 4.12.08 /10000евро/ и 28.01.09г. /16000евро/, а окончателният договор за покупко-продажба, съставен във формата на нотариален акт, е от 25.02.09г. В нотариалния акт е отразено, че имотът е построен на етап груб строеж, а продажната цена е 10000евро, и е изплатена изцяло от купувачите. При тези безспорни факти въззивният съд, като се е позовал на задължителна практика на ВКС /реш. №.118/6.10.10 по т.д.№.1053/№9, І ТО на ВКС/ – съгласно която страните могат да постигнат съгласие относно съществените елементи на сделката до сключването й без да бъдат обвързани от постигнатото съгласие по тези елементи с предварителния договор, като при прехвърляне на недвижим имот в съответствие с чл.18 ЗЗД нотариалният акт единствен обективира договореното по тези съществени елементи – цена и предмет, и има обвързваща сила – е приел, че съществените елементи на договора – предмет и цена, са тези, очертани в нотариалния акт. Предвид това предметът на договора е апартамент в незавършен вид, а продажната цена – 10000евро. Намерил е изводите на въззивния съд, че сумата 18500евро е цена на довършителни работи, за неправилни, тъй като в нотариалния акт страните са изменили степента на завършеност на конкретния обект, не е доказано уговорка за извършване на конкретни довършителни работи в обекта на ищците по вид и цена, а при липса на Приложение №.1 към договора – сочено като неразделна част от него и определящо вида и степента на завършеност на апартамента, съдът не би могъл да очертае съществените елементи на договора за изработка с предмет довършителни работи в обекта, извън тези СМР, необходими с оглед приемането на сградата и въвеждането й в експлоатация. При тези обстоятелства е формирал извод, че продавачът не е доказал наличие на основание за задържане на получената по предварителния договор сума в пълен размер – което обуславя основателността на предявения иск.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1. „Налице ли са основанията на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД при наличие на действащ договор към момента на извършеното плащане в изпълнение на поето изпълнение, щом този договор, в случая за строителство с елементи на предварителен, не е развален, унищожен и не е настъпило прекратително условие преди изпълнението му, а същият е изпълнен след сключването на договора за покупко-продажба?” /реш.№.265/15.12.14 по г.д.№.1161/14, ІІІ ГО на ВКС, ППВС 1/79 по г-д.№.1/79, реш.№.246/11 по г.д.№.1265/10, ІV ГО на ВКС/; 2. „Достатъчно ли е изявлението на страните в нотариален акт за покупко-продажба на занижена стойност на продажната цена, в сравнение с предварителен договор със същия предмет, за да се презюмира наличието на новационно съглашение?” /реш. от 9.12.04 по г.д.№.2109/03, ІІ ГО, ВКС/
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Поставените въпроси не съставляват материалноправни или процесуалноправни въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
И двата въпроса съдържат условие, което не е налице, респективно не е било прието за установено от фактическа страна. В. инстанция не е приела, че предварителният договор е изпълнен след сключване на нотариалния акт, респективно, че предварителният договор и нотариалният акт имат един и същ предмет. Напротив – изрично е посочила, че не би могло да се приеме, че претендираната сума съставлява цена на довършителните работи в апартамента – тъй като не са ангажирани доказателства за конкретните договорени довършителни работи, степен на завършеност и материали, както и че е налице промяна в предмета и цената на двата договора /към момента на подписване на предварителния договор волята на страните е била конкретният апартамент да бъде изпълнен с довършителни работи над минимума, необходим за приемане на обекта, и за цена 28500евро, а при подписване на окончателния – да се прехвърли имот на груб строеж /т.е. с по-малка степен на довършеност/ и за цена 10000евро/. Предвид изложеното така поставените въпроси са неотносими към решаващата воля на съда и не съставляват годно общо основание за допускане на касация съгласно чл.280 ал.1 ГПК. Само за пълнота следва да се отбележи и, че в реш.№.265/15.12.14 по г.д.№.1161/14, ІІІ ГО на ВКС се обсъжда хипотеза, в която не се отрича изпълнението на предварителния договор, респективно налице е изпълнение на същия /каквото в процесния случай въззивният съд не е приел да е установено/, а цитираното във връзка с втория въпрос решение – от 9.12.04 по г.д.№.2109/03, ІІ ТО на ВКС /непредставено по делото/, видно от датата му, е постановено при действието на отменения ГПК и не съставлява задължителна практика на ВКС /т.2 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а на ответните страни се дължат направените в касационното производство разноски за един адвокат в размер на по 1835,31лв. за всеки на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №.298/20.11.15 по г.д.№.434/15 на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да плати на Е. А. А. и Надежда В. В. по 1835,31лв. /хиляда осемстотин тридесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ разноски.
Определението е окончателно.
П.: ЧЛЕНОВЕ: