Определение №3 от 40548 по ч.пр. дело №997/997 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

1

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3

гр. София, 05.01.2012 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОНКА ЙОНКОВА

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 997 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение № 1328 от 21.10.2011г. по ч. гр. дело № 897/2011г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия, с което е оставена без разглеждане жалбата на [община] срещу уведомително писмо на съдия по вписванията при Районен съд Никопол като недопустима и жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер 25 лв.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че при постановяване на съдебния акт съдът следва служебно да издири и приложи закона, независимо от становищата на страните по делото, а това процесуално действие включва в себе си съобразяването на чл. 15, ал. 2 ЗНА. Поддържа становище, че в производството по вписване съдията по вписвания може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само от формална страна в рамките, установени от Правилника за вписванията, но не и за наличието на материалноправните предпоставки, в случая за едностранното прекратяване на арендния договор. Моли обжалваното определение да бъде отменено със законните последици.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане жалбата на [община] срещу уведомително писмо на съдия по вписванията при Районен съд Никопол, Плевенски окръжен съд е приел, че същата е недопустима, тъй като изпратеното уведомително писмо до общината не съставлява отказ да се извърши действие по вписване от страна на съдията по вписванията, а съдържа указания за изправяне недостатъците във връзка с направено заявление за вписване.
Определението е правилно. За да бъде допустима жалбата по чл. 577 ГПК, е необходимо да е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване. В конкретния случай с подадената жалба се атакува уведомително писмо без номер и дата на съдия по вписванията при РС Никопол и с вх. № 11009338/12.10.2011г. на [община], с което [община] се уведомява да представи нотариално заявление за вписване, връчена нотариална покана и бележка за платена такса в оригинал. Обосновано съдебният състав е констатирал, че посоченото уведомително писмо съдържа указания за отстраняване допуснати недостатъци на заявлението за вписване. Писмото не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 577, ал. 1, чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като с него нито се отказва исканото вписване на прекратяване на договорите за аренда, нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. ГПК, Правилникът за вписванията и специалния Закон за арендата в земеделието не предвиждат възможност за обжалване на уведомяването на заявителя за отстраняване недостатъците в молбата за вписване. Правилността на изпратеното от съдията по вписванията уведомително писмо не подлежи на самостоятелна проверка, а се проверява в производство по обжалване на постановения от него отказ за вписване.
Доводите на частния жалбоподател, че производството по вписване съдията по вписвания може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само от формална страна в рамките, установени от Правилника за вписванията, но не и за наличието на материалноправните предпоставки, в случая за едностранното прекратяване на арендния договор, не са релевантни към допустимостта/недопустимостта на подадената жалба, а са относими към проверката на правилността на отказ за вписване, какъвто по делото няма постановен.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Плевенски окръжен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1328 от 21.10.2011г. по ч. гр. дело № 897/2011г. на Плевенски окръжен съд, гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар