Определение №300 от 42905 по ч.пр. дело №1142/1142 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 300

[населено място], 19.06.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1142 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], чрез адв.В.С., срещу определение № 56/17.03.2017г. по т.д. № 482/2017г. на ВКС, II т.о., с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от частния жалбоподател касационна жалба.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение, като счита, че обжалваното с касационната жалба решение № 331/10.10.2016г. по в.гр.д. № 424/2016г. на ХОС е било постановено по един иск с цена над минимума по чл.280, ал.2, т.1, пр.2 ГПК от 20 000лв.
Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба – [фирма].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по см. на чл.275, ал.1 , т.1 ГПК.
По съществото на частната жалба ВКС намира следното:
Производството по т.д. № 482/2017г. на ВКС, II т.о. е било образувано по касационна жалба на [фирма] против решение № 331/10.10.2016г. по в.гр.д. № 424/2016г. на ХОС, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 112/19.04.2016г. по гр.д. № 1523/2015г. на РС-Димитровград са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] обективно съединени искове по чл.92 ЗЗД общо за сумата от 15 200 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение по два договора за превоз – по 7600 евро за всеки един от превозите.
Видно от исковата молба настоящият частен жалбоподател навежда твърдения за изпращане от негова страна на два броя заявки до ответника за извършване на превоз от страна на последния с два броя товарни автомобили и посочване на конкретни параметри относно превозваната стока, време и място на натоварване, адрес на разтоварване и срок за изпълнение, навло и срок за плащане, размер на неустойка при забава на превозвач. Последният изрично е приел условията на заявките. Твърди се издаване на два броя международни товарителници.
Настоящият състав на ВКС намира, че се касае до сключване на два броя договори за международен автомобилен превоз на стоки уреден от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, съгласно чл. 1 от същата, доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача, а съгласно чл. 4 договорът за превоз се установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно правоотношение. Следователно с подаването на двете заявки за международен превоз от страна на частния жалбоподател и тяхното приемане от страна на ответника са сключени два договора за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от това, а и в конкретния случай са били издадени и два броя товарителници.
Съобразно изложеното по исковата молба ищецът твърди забава „при изпълнение на всеки един от възложените транспорти“ като неустойката за всеки един забава е в размер на 200 евро, т.е. по 7600 евро за закъснението на всеки един от камионите. В тези размери са предявени и исковете за заплащане на неустойки.
Всяко едно вземане за неустойка по отделното правоотношение е предмет на самостоятелен иск, цената на който, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е в размер на търсената сума или 7600 евро / левова равностойност от 14 864,31 лв./. Доколкото се касае до превозен договор, който по силата на чл.1 , ал.1, т.5 ТЗ е търговска сделка, то исковете са с цена под предвидената за достъп до касационно обжалване от 20 000 лв. на осн. чл.280, ал.2 , т.1 , пр.2 ГПК .
Касационната жалба се явява недопустима, а обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговската колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 56/17.03.2017г. по т.д. № 482/2017г. на ВКС, II т.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *