О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 300
София, 18.03.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети март………………………………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при секретаря………………………………..….………………………………………………….в присъствието на прокурора ………….………………………………………….. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА…………………………
гр.дело N 4/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Касационна жалба е постъпила от С. М. З. от гр. В., чрез пълномощника му адв. Д от Видинска адвокатска колегия, срещу решение № 151 от 1.07.2008 година по гр.д. N 220/2008 година на Видинския окръжен съд, с което е отменено решение № 103 от 26.02.2008г. по гр.д. № 1822/2007г. на Видинския районен съд и е отхвърлен иск на касатора срещу община В. за заплащане на сумата 8569,64 лв, която съставлява обезщетение за имуществени вреди поради издаване на виза за проектиране с неверно съдържание – иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
Ответникът община В. оспорва касационната жалба с писмено възражение и моли да се остави в сила въззивното решение. Излага съображения както по основателността на искането за допускане, така и по съществото на обжалването.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки, поради следното:
В изложението на касатора се съдържа общо позоваване на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е формулилан съществен процесуалноправен или материалноправен въпрос, нито е обосновано защо допускането на касационното обжалване е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложено е едно решение на окръжен съд-Смолян, което няма данни да е влязло в сила и е неотносимо към предмета на делото, тъй като е разгледан иск на друго правно основание – чл.50 ЗЗД. Доводите по чл.280, ал.1, т.3 ГПК трябва да са свързани с липса на съдебна практика по някой въпрос или макар да има такава, тя да е неправилна и да се налага промяната й. Независимо от това може да се посочи, че касаторът не е обосновал и доказал наличие на виновно поведение от страна на посочените две служителки на общината, за да се ангижира отговоността й като техен работодател по чл.49 ЗЗД. Визата за проектиране, която се е оказало, че съдържа неверни данни относно наличието на канал за отпадни води и от този факт е произтекла имуществена вреда за касатора, тъй като се е наложило да го построи, представлява копие от действащия подробен устройствен план на гр. В. за съответния поземлен имот. Няма обаче данни и твърдения, че тези служителки са изготвили плана и носят отговорност за отразеното в него. Тяхно служебно задължение е да издадат скица за имота, която трябва да съответства на плана, а това те са направили. Няма данни за виновно поведение на служителките от общината при или по повод изпълнението на възложената им работа, съответно няма основание за ангажиране отговорността на общината –работодател, съобразно заявените от касатора-ищец факти и произтичащата от тях правна квалифакация на иска, както правилно е приел въззивния съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о. О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 151 от 1.07.2008 година по гр.д. N 220/2008 година на Видинския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.