О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№303
Гр. София, 20.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 2624/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 2830 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 20464/2014 г. на Софийски градски съд, III – Б състав в частта, с която е потвърдено решение № I-24-147 от 18.08.2014 г. по гр.д. № 53112/2012 г. на Софийски районен съд, I ГО, 24 състав за уважаване на предявените от М. Г. П. искове: по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.58 ЗКИ за прогласяване нищожността на клаузата на чл.3, ал.5, предл.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот от 06.03.2008 г. и по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 3 185.42 лв. за периода от м.09.2008 г. до м.10.2012 г., представляваща разлика между размера на действително платени лихви по кредита и размера на лихвите, които са дължими съгласно договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
В жалбата се навеждат касационни доводи за неправилност на въззивното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за неговата отмяна, с произтичащите от това правни последици. Твърди се, че в процесния договор страните са се съгласили цената по кредита да се определя в съвкупност от няколко компонента, единият от които е променлива величина – базисния лихвен процент, а условията за промяна на лихвения процент са предварително посочени при договарянето. Развити са и подробни съображения във връзка с неприложимостта на чл.146, ал.2 З., съответно за липса на която и да било от хипотезите по този закон за прогласяване нищожността на клауза от договора като неравноправна.
В инкорпорираното в жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени множество въпроси, по които се поддържат допълнителните основания по т.1 – 3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата по касация – М. Г. П. оспорва изцяло искането за допускане на касационно разглеждане на делото, като прави възражение за недопустимост на жалбата в частта, имаща за предмет въззивното решение по осъдителния иск. В постъпилия по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор е изразено и подробно мотивирано становище за неоснователност на жалбата, с искане за нейното отхвърляне и присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима само в частта, с която се атакува въззивното решение по уважения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.58 ЗКИ за прогласяване нищожност на клаузата на чл.3, ал.5, предл.1 от договора за кредит от 06.03.2008 г. Отразеното в диспозитива на въззивното решение указание за невъзможността за касационно обжалване и в тази част съгласно чл.280, ал.2 ГПК е неточно, предвид данните по делото за материалния интерес от отпадането на посочената клауза и съответно недължимите лихви за целия период на договора, в какъвто смисъл следва да се сподели изразеното становище от състав на ВКС, I т.о. в определение № 290 от 09.04.2014 г. по ч.т.д. № 953/2014 г. Независимо от обстоятелството, че на страните не са връчвани преписи от въззивното решение, касационната жалба е подадена в едномесечен срок от постановяване на решението. Отделно от жалбата банката е подала и молба по чл.251 ГПК, по която въззивният съд с допълнителното решение № 4437 от 23.06.2015 г. е отложил произнасянето до произнасяне от ВКС относно допустимостта на подадената касационна жалба.
В останалата част касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като има за предмет въззивното осъдително решение по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с цена 3 185.42 лв.
За да постанови обжалваното въззивно решение, решаващият съдебен състав на Софийски градски съд, след преценка на релевантните за спора доказателства, е възприел изцяло становището на първоинстанционния съд относно неизпълнението на задължението на банката по чл.58 ЗКИ, изразяващо се в непосочване на обективни критерии за промяна на лихвения процент по договора. Констатирано е, че от страна на банката не са представени доказателства относно това, при какви условия настъпва промяната на базовия лихвен процент /БЛП/, визирана в чл.3, ал.5 от процесния договор, според която това става без договаряне и последиците от нея настъпват автоматично. Не е възприет поддържания от банката довод за неотносимост на изследването на причините, довели до промяната на БЛП, а от друга страна е прието, че липсват доказателства, че причините, довели до промяната са извън волята на страните и не са налице данни, че тази промяна е извършена в изпълнение и в съответствие с Методологията на банката. За основателно е прието становището на ищцата, че изменението на договорения лихвен процент, изразяващо се в увеличение на БЛП, установено и от счетоводната експертиза, представлява едностранно изменение на договора от страна на банката. Решаващият съдебен състав на Софийски градски съд е извел правен извод, че посочената договорна клауза противоречи на чл.58 ЗКИ, поради което е потвърдил в тази част първоинстанционния съдебен акт.
В отхвърлителните части – по останалите обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.26, ал.2, предл.2 и предл.4 и по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД и във вр. с чл.146, ал.1 З. за прогласяване за нищожна на клаузата на чл.3, ал.5, предл. 2 и 3 от договора и чл.6, ал.2 от договора и с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 2852.60 лв., въззивното решение е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Формулираните от касатора въпроси, относими към: условията за промяна на дължимата по договора възнаградителна лихва; характера на клаузата, чиято нищожност е прогласена от въззивния съд като противоречаща на чл.58 ЗКИ и доколко промяната в размера на дължимата лихва води до промяна на договорените между страните условия по кредитното отношение, са изцяло относими към правилността на атакувания съдебен акт и съответно към поддържаните в жалбата основания за касиране. Отговорът на тези въпроси е обусловен от конкретните данни по делото, преценени от въззивната инстанция при осъществяване на решаващата правораздавателна дейност, като съд по съществото на спора. Тези въпроси не касаят приложението или тълкуването на приложима правна норма, като при поставянето им не са съобразени и задължителните указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС относно разграничението между основанията за допускане на касационно обжалване от общите основания по чл.281, т.3 ГПК. От друга страна, въпросите под №№ 3, 4, 5 и 10 от изложението са основани изцяло на поддържани в хода на производството по делото доводи от страна на банката, които видно от съобразителната част към решението, не са възприети от решаващия съдебен състав.
Поставените от касатора въпроси, касаещи приложението на чл.146 във вр. с чл.143, т.12 З., както и чл.144, ал.3 З. не са обуславящи за изхода на делото, тъй като въззивният съд не е формирал изрично правна воля за неравноправност на процесната договорна клауза.
Предвид липсата на основната предпоставка за допускане на касационно разглеждане на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК, за настоящия състав на ВКС не съществува задължение да преценява поддържаните от касатора допълнителни предпоставки, както и доколко те са доказани с приложената към жалбата практика на ВКС и на съдилищата.
При този изход на делото, на ответницата по касация се дължат разноски в размер на 1 763 лв., съгласно представения с отговора договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2830 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 20464/2014 г. на Софийски градски съд, III – Б състав в частта, с която е потвърдено решение № I-24-147 от 18.08.2014 г. по гр.д. № 53112/2012 г. на Софийски районен съд, I ГО, 24 състав за уважаване на предявения от М. Г. П. иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, във вр. с чл.58 ЗКИ за прогласяване нищожността на клаузата на чл.3, ал.5, предл.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот от 06.03.2008 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] касационна жалба в останалата част – срещу решение № 2830 от 29.04.2015 г. по гр.д. № 20464/2014 г. на Софийски градски съд, III – Б състав в частта, с която е потвърдено решение № I-24-147 от 18.08.2014 г. по гр.д. № 53112/2012 г. на Софийски районен съд, 24 състав по предявения от М. Г. П. иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата 3 185.42 лв. за периода от м.09.2008 г. до м.10.2012 г., представляваща разлика между размера на действително платени лихви по кредита и размера на лихвите, които са дължими съгласно договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на М. Г. П. сумата 1 763 /хиляда седемстотин шестдесет и три/ лева – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия само в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба, в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: