Определение №303 от 42906 по ч.пр. дело №734/734 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 303

[населено място], 20.06.2017 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №734 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Национална агенция за приходите, ТД Велико Търново, срещу определение №41/17.02.2017г. по в.ч.т.д. №48/2017г. на Великотърновски апелативен съд. С него е потвърдено определение от 09.01.2017г. по гр. д. №719/2015г. на Великотърновски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на НАП, ТД Велико Търново, за изменение в частта за разноските на определението от 02.11.2016г. за прекратяване на същото дело.
Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е обуславящ изхода на спора: 1. Дали срокът по чл.231 ал.1 от ГПК започва да тече от момента на постановяване на определението за спиране на производството по общо съгласие на страните или срокът тече от момента на стабилизиране на определението за спиране – когато същото е влязло в сила? Счита, че въпросът е обуславящ, тъй като поради прекратяването на делото е последвало и присъждането на разноски. Поддържа, че въпросът се решава противоречиво от съдилищата, без да сочи конкретни съдебни актове, в подкрепа на твърдението си. Счита също, че осъществяването на касационен контрол по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по частната жалба [фирма] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд., констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.
Не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение. Поставеният от жалбоподателя в изложението на касационните основания въпрос не касае отговорността за разноски в хипотезата на прекратяване на делото по реда на чл.231 ал.1 от ГПК. Въпросът е обуславящ за правилността на определението за прекратяване на производството по реда на чл.231 ал.1 от ГПК, тъй изтичането на предвидения в тази разпоредба шестмесечен срок е предпоставка за прекратяване на спряното по общо съгласие на страните производство, ако в рамките на срока никоя от страните не е поискала възобновяването му. В случая обаче самото определение за прекратяване на гр. д. №719/2015г. на Великотърновски окръжен съд не е предмет на настоящото производство, това определение не е обжалвано и е влязло в сила. Въпроси относно разпределението на отговорността за разноски в хипотезата на чл.231 ал.1 от ГПК не се поставят от касационния жалбоподател. Поради липсата на основната предпоставка за достъп до касация, не следва да се обсъжда наличието на допълнителните предпоставки за касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №41/17.02.2017г. по в.ч.т.д. №48/2017г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *