О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 21.05.2019
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 17.04, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2703/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Х.“ О.-гр.София срещу решение №128 от 27.06.2018 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. №176/18 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 1621от 18.12.2017 г. по гр.д. № 3339/15 г. на ПОС, в частите, с които са уважени исковете на И. П. Н. с ЕГН [ЕГН], срещу „Хидроенерджи” О., ЕИК[ЕИК] със седалище: гр. София и адрес на управление: бул. „Ц. Б. III Обединител” № 18, ет. 1, ад. 2, за заплащане на предоставени и невъзстановени заемни суми, както следва: 30 000 лева, предоставени на 11.12.2008 г., 24 000 лева , предоставени на 29.12.2008 г., 10 000 лв., предоставени на 19.02.2009 г. и 5 194 лв., предоставени на 17.04.2009 г., както и в частта , с която след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, въззивният съд е осъдил „Х.“ О.-гр.София да заплати на ищеца съответно сумите от : 4 250 лева-част от предоставени на 30.10.2008 г. в заем парични средства, ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното плащане , 3 631 лева-извършени разходи от ищеца за сметка на ответника за периода 2003 г. -2009 г. ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ до окончателното плащане, и допълнително, за извършени разходи на 11.09.2009г.- сума в размер на 100 лева, за извършени разходи за периода 19.09. -03.10.2009 г.- сума в размер на 1200 лева, за извършени разходи за периода 16.10.-02.11.2009г.- сума в размер на 137.70 лева и за извършени разходи за периода 03.12 – 01.12.09.- сума в размер на 835 лева , ведно със законната лихва от 28.12.2015г. върху тези суми до окончателното изплащане.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, за един от въпросите се твърди, че е налице чл.280 ал.1, т.3 ГПК, както и че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба И. П. Н. ЕГН [ЕГН] в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност. Подадена е КЖ и от негова страна срещу същото решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която искът на този касатор за невъзстановени средства под формата на парични заеми за сумите от : 10 250 лева- предоставени от ищеца на ответника на 10.09.2008 г., 15 000 лева-на 12.09.2008 г. , 3000 лева –на 20.10.2008 г. и 12 000 лева-на 30.10.2008 г. е отхвърлен и в частите, с които са отхвърлени исковете му срещу „Хидроенерджи” О., ЕИК[ЕИК] със седалище: гр.Пловдив и адрес на управление: бул. „Ц. Б. III Обединител” № 18, ет. 1, ап. 2, за заплащане на разходи, за следните суми както следва: 45 000 лева, извършени на 06.06.2003г., 14 250 лева., извършени през 2007г, за размера над 3631лева до размера от 104 703 лева, извършени в периода 2003г.-2009г., както и 6000 лева, извършени на 22.08.2009г.
Развити са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази част.
Позовава се на чл.280 ал.1,т.1 ГПК за да обоснове основания за допускане на касационно обжалване.
В останалата потвърдителна част на обжалваното решение, с която се потвърждава отхвърлянето на претенциите за сумите, представляващи направени разходи на ищеца за сметка на ответника съответно: 45 000 лева на 06.06.2003 г.,14 250 –извършени през 2007 г.и 17 694 лева-разходи за периода 2003-2005 г., се навежда оплакване за недопустимост , доколкото същите не са били изобщо предмет на спора.
В отговора на КЖ от насрещната страна са изложени съображения за неоснователност и липса на предпоставки за допускане до касация.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове за следните суми: 249 350 лева-остатък от невърнати заеми предоставени от ищеца Н. на ответното дружество в периода 24.06.2005 г. – 10.12.2009 г. и 95 281,70 лева- направени погасявания от ищеца на парични задължения на ответника към трети лица, ведно със законната лихва от датата на завеждане на ИМ.
По отношение на вземанията за заемни средства, предмет на въззивната жалба, въззивният съд е изложил следните съображения:
?
За вземането по п.9 от ИМ за сумата 10 250 лева, предоставена на 10.09.2008г., за което искът е отхвърлен, според съда се касае се за част от вземане по паричен заем, в общ размер на 30 000 лева, за което в допълнителна молба на л.187 ищецът е уточнил, че част от него е погасена в размер на 19 750 лева и остава дължима сумата в размер на 10 250 лева. В отговора на ИМ се признава предоставянето на твърдяното договорно основание от ищеца на ответника на 10.09.2008 г. на заемна сума, но до размера на 5000 лева, като се оспорва внасянето от ищеца на тази дата на сума в по-голям размер – или вземането се оспорва за размера над 5 000 лева до 30 000 лева, като се твърди от ответника в отговора на ИМ, че сума в размер на 25 000 лева е внесена на същата дата, но от друг съдружник-И. Р.. Възражението на ответника се основава на представения по делото протокол от 15.03.2010 г, в който, както се посочи, е материализирано извънсъдебно признание от ищеца за факта, че на 10.09.2008г. е внесена сума в размер на 25 000 лева от друг съдружник/И. Р./.Не са ангажирани от ищеца други доказателства, установяващи предоставяне на ответника на 10.09.2008г. на твърдяното от него основание на сума в по-голям размер от 5000 лева., поради което искът е недоказан за размера над 5000 лева до 30 000 лева по този пункт.Тъй като се признава в молбата на л.187, че ищецът е получил плащане на дори по-голяма от установената по делото да е внесена от него сума на 10.09.2008г., правилно, като краен резултат, искът за сумата 10 250 лева е отхвърлен. Ето защо, в тази обжалвана от ищеца част решението е правилно и се потвърждава. За вземането по п.10 от ИМ за сумата 15 000 лева, предоставена на 12.09.2008г., за което искът е отхвърлен е прието, че за тази сума нищо не се посочва в отговора на исковата молба, поради което се приема, че предоставянето й от ищеца на твърдяното договорно основание не се признава, поради което за основателността на иска, както се посочи, не е достатъчно общото признание в отговора на ИМ за предоставяне на дружеството на заемни средства от съдружниците и следва да се докаже пълно и главно. В протокола от 15.03.2010 г. се признава от другите съдружници внасянето от ищеца на сумата 15 000 лева. на 12.09.2008г., но съгласно представеното с ИМ преводно нареждане/ л. 13/ посоченото от ищеца основание за внасянето й е“захранване на сметка“, което се приема, че съответства на твърдяното от ищеца договорно основание – договор за заем, тъй като твърденията на страните и данните, по делото са, че внасянето на суми в дружеството не е само на едно основание, поради което искът за тази сума е счетен за недоказан.
– За вземането по п.11 от ИМ за сумата 3000 лева, предоставена на 20.10.2008г., внасянето й от ищеца е изрично оспорено с отговора на ИМ, поради което, според съда, установяването предоставяне на сумата на твърдяното договорно основание е в предмета на доказване при доказателствена тежест за ищеца.От представения по делото протокол от 15.03.2010г., с посоченото по- горе доказателствено значение и заключението на в.л./вж на л.114/ се установява, че действително на 20.10.2008г. в дружеството е внесена сумата 3000 лева, но от друг съдружник/И. Р./ и не се установява внасяне на такава сума на посочената дата от ищеца.
– За вземането по п.12 от ИМ в размер на сумата 24 000 лева ., предоставена от ищеца на 30.10.2008г. , в отговора на исковата молба се признава внасянето от ищеца на сумата 12 000 лева и се оспорва вземането за разликата. От представения по делото протокол от 15.03.2010 г. и заключението на в.л./вж на л.114/ се установява, че само част от сумата 24 000лева, внесена в дружеството на 30.10.2008г., в размер на 12 000 лева, е внесена от ищеца, а останалата част е внесена от друг съдружник. Следователно е доказано възникването на претендираното основание вземане на ищеца спрямо ответника за връщане на предоставена на заем парична сума, но до размера на 12 000 лева. Не се установява ответникът да е погасил с извършените от него плащания, с платежното нареждане от 02.07.2013г. за сумата 42 000 лева и от 10.03.2014г. за сумата 34 944 лева, това именно задължение за връщане на предоставената на 30.10.2008г. заемна сума в размер на 12 000лв., поради което следва да се приеме, че същата е дължима. С оглед изложеното е счетено, че в полза на ищеца следва да се присъдят допълнително 4250 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 28.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
– За вземанията за сумата 30 000лева, предоставена на 11.12.2008г./п.13 от иск. молба/, 24 000лв., предоставена на 29.12.2008г./п.14 от иск. молба/, 10 000 лева, предоставена на 19.02.2009г./п.15 от иск. молба/, както и 5 194 лева, част от предоставената на 17.04.2009 г. сума в размер на общо 20 000 лева /п.16 от иск. молба/, не е взето конкретно становище в отговора на ИМ, поради което се приема, че същите не се признават. Предоставянето на тези суми от ищеца на ответника е доказано от протокола на съдружниците от 15.03.2010г. и не се установява, при доказателствена тежест от ответника, сумите да са възстановени на ищеца, както е твърдяно в отговора на ИМ, поради което правилно сумите са присъдени.
По отношение на вземанията с правно основание чл.55, ал.1 т.1 ЗЗД:
За вземанията за разходи по п.1 – 3, а именно за разходи в размер на 45 000лева, извършени на 06.06.2003г., 14 250 лева през 2007 г. и 17 694 лева представляваща част от възстановените разходи, извършени в периода 2003- 2005г. в общ размер 104 703лева с молбата на л.187 ищецът признава, че са му възстановени. Ето защо за тези вземания правилно исковете са отхвърлени, решението в тези части е правилно и се потвърждава. Останалата част от вземането по п.3 за разходи в общ размер от 104 703лева, а именно за сумата 87 009 лева не се признава от ищеца в молбата на л.187 да е възстановено. Цялото вземане в размер на 104 703лева изрично се оспорва в отговора на исковата молба. Съгласно представения с ИМ документ“Разходи за проект“Чаир дере“, период 2003г.-2009 г., направени от И. Н.“ /л.30/, подписан от тримата съдружници, общо направените от ищеца разходи за обекта на дружеството са в размер на 104 703лева. Последното се потвърждава и от доклада на управителя в протокола от ОС на дружеството на 03.01.2011г./л.38/. Съгласно протокола 03.01.2011г.от ОС на дружеството, е приет доклад на управителя на дружеството И. Р., че от началото до 29.12.2010 г. ищецът И. Н. не е извършвал плащания, за част от периода съдружникът Р. е платил вместо него 204 636.66 лева, от които ищецът е върнал 178 000 лева, а остатъкът от 26 636.66 лева не са върнати, въпреки подписано споразумение, поради което е взето решение да се отправи писмено предупреждение до ищеца И. Н. за изключването му, поради неизпълнение на задълженията като съдружник и за нарушения на дружествения договор.Съгласно Протокол от ОС на дружеството от 25.03.2015г. е взето решение да бъде задължен ищецът да внесе в 6-месечен срок сумата 311 268 лева.Съгласно протокол от 25.09.2015г.от ОС на дружеството/л.95/е взето решение за признаване само на част от претендираните от ищеца общо разходи в размер на 104 703 лева , до размера от 21 315 лева. Ето защо, според съда следва да се приеме за доказано възникването на вземане само за част от претендираните за възстановяване разходи по п.3, а именно до размера от 21 315 лева, част от които, в размер на 17 684 лева, ищецът признава в молбата на л.187 да са му възстановени.Тъй като, при доказателствена тежест за ответника, не се установява връщане/възстановяване на пълния размер на признатите разходи на ищеца или за размера над 17 684 лева до 21 315лева , т.е. 3631лева, сумата е дължима и следва да се присъди на ищеца.
За вземането по п.4 за разходи на стойност 6000 лева, на 22.08.2009г., чието основание е допълнително посочено в молба на л.47 – плащане по фактура на „Р. строй“ и описано в протокол от 15.03.2010 г., същото е изрично е оспорено в отговора на ИМ, като възражението е, че сумата е заплатена от И. Р..Възражението се доказва от фактурата на л.59, от която се установява, че плащането е извършено от И. Р., поради което искът за тази сума е неоснователен.
За вземанията по п.5, 6, 7 и 8 за разходи в размер на 100 лева, 1200лева., 137.70 лева и 835лева /общо 2272.70 лева/, в отговора на ИМ се признава извършването на тези разходи от ищеца, като не са ангажирани от ответника доказателства сумата да е възстановена на ищеца, поради което същата е дължима. Ето защо, на ищеца следва да се присъди и тази сума, ведно със законната лихва от 28.12.2015г. до окончателното изплащане.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ответник сочи като обуславящи изхода по спора четири въпроса: 1. При тълкуване волята на страните в един документ / посочено основание за плащане в преводни нареждания/ следва ли съдът да се ръководи от буквалното съдържание на текста или трябва да вземе в предвид цялостното поведение на страните преди и след установяване на договорни отношения, 2. При частично плащане от длъжника и липса на посочено основание за това, кой носи доказателствена тежест за наличие на повече от едно задължение за погасяване, 3. Следва ли в този случай да се приложи поредността по чл.76 ЗЗД 4. При оспорване на обстоятелства отразени в протокол на ОС на съдружниците в О./ частен документ/, същите подлежат ли на доказване от страната, която се позовава на документа, ако той не е подписан от страната, на която се противопоставя и изхожда от страната, която се позовава на документа
Първият въпрос касае изводите на съда на база съдържащото се в две преводни нареждания посочено основания за плащане на конкретните суми по тях от ответника на ищеца, което е изцяло въпрос по обоснованост на изводите на решаващия орган в обжалваното решение, а не по приложение на конкретна правна норма, т.е. въпросът е по правилността, която не е обект на проверка във фазата по чл.288 ГПК.
Вторият и третият въпрос не са били надлежно повдигани пред инстанциите по същество и не са били обсъждани и не са формирали правораздавателната воля в обжалваното въззивно решение. В този смисъл не се обусловили изрично волята на съда.
Четвъртият въпрос е некоректно зададен. Решението на Общото събрание на съдружниците в О. е документ, който изхожда от волеобразуващ орган на дружеството и следователно : от самото дружество и в този смисъл изхожда от страна на самия ответник. Отделен е въпросът, че този въпрос не е обуславящ изхода на спора, при положение, че ответната страна не е оспорила изрично по реда на чл.193 ГПК истинността на този документ в отговора на ИМ, към която същият е бил приложен. Оплакване в такава насока не е повдигано и във въззивната жалба и съдът не се е произнасял изрично по този въпрос.
Относно очевидната неправилност като основание за допускане на касационно обжалване:
Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти.
В случая, наличието на такъв недостатък не се обосновава от изложените оплаквания, които се изчерпват с бланкетно препращане към въпросите в изложението на основанията за допускане на касация.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят-ищец сочи като обуславящи изхода по спора три въпроса: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди и прецени признание на ответната страна с оглед всички обстоятелства по делото, 2.Следва ли да бъде признат за безспорен факта, по който и двете страни не спорят, а именно, че отношенията между тях са на база заемни отношения, 3. Възражението на ответника, че сумите му са предадени от трето лице, представлява ли оспорване на основанието, на което същите са били дадени.
Твърди се противоречие в отговорите на трите въпроса от страна на въззивния съд в обжалваното решение с посочените решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес.
Така формулираните от страна на касатора-ищец въпроси представляват фактически такива и са по обосноваността и правилното прилагане на материалния закон , а не правни по смисъла на цитираната разпоредба на чл.280 ал.1 ГПК, т.е. такива, които предполагат тълкуване на правна разпоредба, с оглед изясняване съдържанието на правната норма в тази разпоредба.
Първият въпрос е в зависимост от тълкуване обхвата на изявлението на ответника в отговора на ИМ, че отношенията между страните са по повод на заеми от ищеца на ответника. Възниква въпросът дали ако този факт се приеме за безспорен, то от това следва липсата на друг тип отношения между страните. Следователно въпросът, освен че е фактически/във връзка с фактическата конкретика по настоящия спор/, не е и категорично обуславящ неговия изход.Тази преценка се отнася напълно и към втория въпрос. Третият въпрос е изцяло по обосноваността на изводите на съда, доколкото се отправя запитване, дали от един факт следва да се приеме наличието на друг такъв.
Във връзка с направеното оплакване за недопустимост на частта от решението, с която се потвърждава отхвърлянето на претенциите за сумите представляващи направени разходи на ищеца за сметка на ответника съответно: 45 000 лева на 06.06.2003 г.,14 250 –извършени през 2007 г.и 17 694 лева-разходи за периода 2003-2005 г., то няма основание да се приеме,че същите не са част от спорните вземания, предявени с ИМ, доколкото същите фигурират в нея/първите две изрично уточнени по пунктове 1,2 в част ІІ, а третото като част от общата сума в пункт 3. Евентуално некоректно свързване на тези суми с други факти и доказателства е основание за необоснованост на обжалваното решение, но не и за неговата недопустимост.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
При това положение разноските пред настоящата инстанция остават за сметка на всеки един от касаторите.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №128 от 27.06.2018 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. №176/18 г. в обжалваната от страна на пълномощника на „Х.“ О.-гр.София част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение№128 от 27.06.2018 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. №176/18 г. в обжалваната от страна на пълномощника на И. П. Н. ЕГН: [ЕГН] част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.