О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 10.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 1297/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Солар Рейнбоу” ЕООД, [населено място], против определение № 1063/25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 5647/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение от 19.09.2018г. по гр.д. № 3091/18г. на Софийски градски съд, в частта му с която е прекратено производството по евентуално предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД против Народното събрание на Република България .
Ответникът по частната касационна жалба – Народно събрание на Република България,чрез пълномощника си гл. юристконсулт -М. Г. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение от 19.09.2018г. по гр.д. № 3091/18г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е прекратено производството по иска с правно основание чл.49 ЗЗД против Народното събрание на Република България. За да постанови този резултат, решаващият състав е констатирал, че производството е образувано по искове, предявени в субективно евентуално съединение с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу Държавата и евентуално срещу Народното събрание на Република България, като ищецът е обосновал фактически исковете си с твърдения за изначална неконституционосъобразност на ЗИД Закон за държавния бюджет от 20.12.2003г и бездействие на Народното събрание да приеме закон, с който да уреди правните последици от това за периода от приемане на закона до постановяване решението на КС на РБ за обявяване противоконституционосъобразност на чл.35 б ЗЕВИ. По отношение частта, предмет на обжалване, съставът е приел, че Народното събрание не е процесуалноправно легитимиран субект да отговоря за дейността си от законотворчество. Компетентен, във връзка с обезщетяване на вреди от дейността му, е само този държавен орган, който представлява Държавата, в изпълнение на възложена му компетентност и на който е делегирано от закона и Конституцията такова представителство в правоотношението, въпреки че той не е субект на спорното деликтно вземане. Съдът е направил извод, че липсва правна норма, която да дава възможност Народното събрание да отговоря пряко спрямо юридическите лица и гражданите, поради което и евентуално предявения иск на ищеца против него е недопустим.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК. В случая касаторът е сочил като основание- чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, с оглед което е поставил въпросът – „В случай на приемане на закон, чиято противоконституционност е установена с решение на Конституционния съд и настъпване на вреди от приемането на така приетия противокоституционен закон, налице ли е процесуална легитимация на законодателния орган / Народно събрание на Република България/ да отговаря пряко за вреди, причинени на юридическите лица и гражданите”. Страната е извела разбирането си за наличие основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК от правото на СЕС, като е посочила решения, обуславящи отговорност на Държавата и предпоставките, с оглед които тази отговорност следва да бъде ангажирана. В тази връзка е развито разбирането, че суверен е българският народ, а не избраното от него Народно събрание, поради което то следвало да носи отговорност, тъй като било единствен орган на законодателна власт. Според касатора, искът бил проявление на чл.7 К РБ, което съответствало на реда в ЕС. Страната е поддържала и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, подкрепено с оплакване за неправилност на определението на въззивният съд в контекста на защитата й.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР ОСГТК № 1/2010 г., задължителни разяснения -правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля. С оглед така очертаната със задължителна практика дефинитивност, поставеният от касатора въпрос може да бъде приет за релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с него, макар и общо е очертан предмета на процесуалноправния спор, и в тази връзка е налице относимост към решаващият извод на съда за недопустимост на иска. Страната, обаче не обосновава извод за наличие на допълнителен критерий. Касаторът не е обосновал предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а поддържаното от него/ така и разгледано в изложението/ е свързано с отговорността на Държавата, което не е предмет на процесуалноправния спор, доколкото страната следва да изведе отговора на поставения въпрос от актовете на СЕС, които сочи и съответно установи противоречието им с приетото от въззивният съд. Цитираното от него решение на СЕС от 05.03.96г. по д. С-46/93 също визира /както е посочил и касатора изрично/ отговорността на държавата при нарушение на общностното право и предпоставките за реализиране на тази отговорност. Т.е. това решение третира отговорността на държавата – членка а не на нейният законодателен орган.Цитираното решение по дело С -173/03г. третира отговорност за вреди от съдебни решения и съответно не разрешава поставения от касатора въпрос.
С оглед изложеното страната не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Необоснован се явява допълнителният селективен критерий по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК, също поддържан от касатора по поставения въпрос. Страната е счела за установено основанието изведено от развитото разбиране, за неправилност на приетото от съда. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага, че частният касатор следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила релевантни доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е разгледала приложима неясна или непълна норма, за която да мотивира необходимост от тълкуване. Извън това, налице е и практика на ВКС, цитирана и от възивният съд, с която в аналогична хипотеза / макар и по иск за неоснователно обогатяване/ е очертан както реда, така и процесуално пасивно легитимирания да отговаря във връзка с връщането на платените, при действието на обявената за противоконституционна норма на чл.35а, ЗЕВИ, внесени в държавния бюджет такси. И след като обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС,е налице още един аргумент изключващ установеност на соченото основание.
С оглед изложеното определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1063/25.03.2019 г. по ч.гр.д. № 5647/2018 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение от 19.09.2018г. по гр.д. № 3091/18г. на Софийски градски съд, в частта му с която е прекратено производството по евентуалният иск с правно основание чл.49 ЗЗД против Народното събрание на Република България .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: