3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр. София, 29.12.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ :
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1322/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от В. Х. – гражданин на САЩ, чрез пълномощника й адв. А. У., за изменение на постановеното по делото определение № 635 от 08.11.2017 г. в частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 6 454.24 лв.
В молбата се поддържа, че реалното плащане на адвокатското възнаграждение е доказано с представените с отговора на касационната жалба документи и че допуснатата техническа грешка при изписване на номера и датата на фактурата, по която е платено възнаграждението, не е основание за отхвърляне на искането за разноски.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника [фирма] – [населено място], който изразява становище за неоснователност на молбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК.
С постановено по настоящото дело определение № 635 от 08.11.2017 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 131 от 13.01.2017 г. по т. д. № 3215/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 31.03.2016 г. по т. д. № 49/2015 г. на Врачанки окръжен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], преобразувано в АД, против В. Х. иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за сумата 176 369.04 лв. В мотивите към определението е констатирано, че с отговора на касационната жалба ответницата В. Х. е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 454.24 лв., но след като е преценено, че представените доказателства не удостоверяват реално плащане на възнаграждението, искането за разноски не е уважено.
Молбата за изменение на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските е неоснователна.
Целта на производството по чл.248 ГПК е да се коригират пропуските и грешките на съда при произнасяне по отговорността на страните за разноски. Отстраняването на пропуска на съда да се произнесе по своевременно направените от страните искания за разноски или да присъди всички доказани по делото разноски се осъществява чрез допълване на решението с присъждане на разноските. Грешките на съда при изчисляване на размера на разноските се поправят чрез изменение на решението с присъждане на действително извършените и дължими според правилата на чл.78 ГПК разноски, които са установени със съответните доказателства. Производството по чл.248 ГПК не може да се използва като процесуален способ за преодоляване на грешки и пропуски на страните при заявяване на претенциите за разноски и при доказване на реалното извършване на разноските и на техния размер.
При постановяване на определението по чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС е изложил подробни мотиви защо не следва да се присъждат разноски за производството по чл.288 ГПК на ответницата по касация В. Х.. Доводите в молбата по чл.248 ГПК не обосновават основание за промяна на този извод, който не е обусловен от грешки и пропуски при произнасянето по искането за разноски, а е резултат от преценката, че не е доказано претендираното като разноски адвокатско възнаграждение да е платено реално от ответницата на процесуалния й представител по делото. Страната, която претендира разноски за адвокатско възнаграждение, носи тежестта да докаже плащането на възнаграждението до приключване на производството пред всяка съдебна инстанция – т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая ответницата по касация е представила документ за платено адвокатско възнаграждение, който съдържа противоречива информация относно датата и основанието на плащането. Противоречивата информация не позволява да се направи категоричен извод, че документът удостоверява плащане на адвокатско възнаграждение за защита по конкретното дело, което е и причината претенцията за разноски да се счете за недоказана и да не бъде уважена. След като ответницата не е положила дължимата грижа да докаже претенцията си за разноски с доказателства, установяващи по несъмнен начин реалното им извършване, техническата грешка в документа за плащането не може да предпостави изменение на определението в частта за разноските и присъждане на разноски в претендирания размер от 6 454.24 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Х. – гражданин на САЩ, чрез пълномощника й адв. А. У., за изменение на определение № 635 от 08.11.2017 г. по т. д. № 1322/2017 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, в частта за разноските и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 454.24 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :