4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№308
София24.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1026/2011 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 804 от 18.05.2011 г. по в.т.д.№ 286/2010 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, трети състав, с което е потвърдено постановеното на 10.02.2010 г. по т.д.№ 188/2008 г. решение на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав за отхвърляне на предявените срещу [фирма], [населено място] искове: с правно основание чл. 96, ал.2 ЗЗД за сумата 60 480 лв. – необходими разноски за съхранение на 50 тона сирене „Р.” за периода от 01.03.2005 г. до 07.12.2005 г., направени от ищеца поради забавата на кредитора – ответник да приеме продукцията съгласно договор от 30.04.2003 г. и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за сумата 1 000 лв./частичен иск/ за периода от 01.01.2005 г. до 31.01.2008 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, с искане за касирането му и уважаване на исковите претенции, с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК дружеството – касатор твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значими за делото правни въпроси: 1. Счита ли се за достатъчно отказът на купувача да се яви в предприятието на производителя по негова покана, с оглед естеството на продукцията, да се осъществи оглед на процесното сирене с формалния мотив, че производителят не му е предоставил предвидените в договора документи за качеството на стоката, за да може да се направи извод, че кредиторът не е изпаднал в забава, за която да отговаря по чл.96, ал.2 ЗЗД; 2. В случай, че купувачът счита, че стоката не отговаря на договорените изисквания, не следва ли да се позове на предвидени в чл.195, вр. с чл.193, респ. чл.265 ЗЗД права, за да не изпадне в забава и 3. Дали се касае за признание от страна на ответника на претендираното вземане при частично плащане на наема и получаването на продукцията в по-късен момент. Поддържат се допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1 т.2 и т.3 ГПК, с позоваване на определение № 467/20.07.2010 г., ВКС, ІІ т.о.
Ответникът по касация не е подал отговор по чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да потвърди отхвърлителното решение на първата инстанция, въззивният съд, след цялостна преценка на доказателствения материал по делото, е приел за недоказано твърдението на ищеца за надлежно отправена покана до ответника за преглед и получаване на стоката, с оглед на което ответникът не следва да се счита изпаднал в забава, за която би отговарял съгласно чл.96, ал.2 ЗЗД. Решаващият съд не е споделил доводите за необходимостта да се предприемат действия от страна на ответника във връзка с изготвянето на анализационни протоколи за съответните количества сирене, предвид конкретно уговорените срокове за експедиция във заявките. Не са възприети и твърденията на ищеца за наличие на признание на вземането, с оглед закупеното в края на 2005 г. количество сирене, предвид и на оспорената от ответника относимост на писмените доказателства към договора от 30.04.2003 г., вкл. и относимостта на заплатени складови разходи към процесното сирене и липса на доказателства за оспорената идентичност.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Като недоказано следва да се прецени общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а именно формулираните правни въпроси да са от значение за изхода на делото и да са обусловили решаващите изводи на съда по спорното материално право. Видно и от самото изложение по чл.284, ал.3 т.1 ГПК касаторът е основал поддържаните основания за достъп до касация на инвокирани основания за неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Съгласно задължителните постановки в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната, обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо поставеният правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В тълкувателното решение изрично е отразено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, като проверката за законосъобразност на въззивното решение би могла да се извърши по реда на чл.290 и сл. само ако са доказани основания по чл.280, ал.1 ГПК. Що се отнася до изведените от решаващия въззивен състав фактически изводи и правните изводи за недоказаност на забавата на кредитора и поради това за невъзможността в негова тежест да се възложат необходимите разноски, в рамките на предвидените в чл.96, ал.2 ЗЗД последици от кредиторовата забава, те са част от същинската правораздавателна дейност на съда, чиято правилност не би могла да се преценява в производството по селекция на касационните жалби. Тези съображения са относими и към доводите на касатора за признание от страна на ответника на правнорелевантни факти. Видно от мотивната част към решението, съдът е преценил тези доводи като неоснователни, по посочените съображения.
Предвид липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване, ВКС не дължи произнасяне по допълнителните основания. Независимо от това, следва и изрично да се посочи, че влязлото в сила решение по в.гр.д.№ 679/20.01.2009 г. на Апелативен съд – П., по отношение на което ВКС, състав на ІІ т.о. не е допуснал касационно обжалване / видно от приложеното от касатора определение по чл.288 ГПК/ е неотносимо към процесния договор.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 804 от 18.05.2011 г. по в.т.д.№ 286/2010 г. на Апелативен съд – С., Търговско отделение, трети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: