3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
С. 16.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 961/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото
Ищцата С. А. Г. от [населено място], [община], чрез пълномощника си адв. К. М. обжалва въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ГО, І с-в, № 122 от 11.03.2011г. по гр.д. № 819/2010г. в частта, с която е потвърдено решението на Хасковския окръжен съд № 48 от 18.06.2010г. по гр.д. № 138/2010г. в частта, с която е отхвърлен искът й по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8000 лв. до предявения размер от 60 000 лв. Претендира разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България, с подадената от М. П. – прокурор от Апелативна прокуратура – П. жалба, обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени исковете на С. А. Г. по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. срещу Прокуратурата на Република България за сумата 1700 лв. обезщетение за имуществени вреди и за сумата 8000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими с изключение на частта, относно претенциите на С. Г. за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в 1200 лв. разноски за адвокатски хонорар по наказателните дела и 500 лв. разходи за лекарства и медицински прегледи. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв., По изложените съображения касационната жалба на Прокуратурата на Република България в тази част е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в останалата част, ВКС съобрази следното:.
1. По касационната жалба на С. А. Г.:
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване ищцата моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по материалноправни въпроси, които обобщени касаят размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Излага доводи, че решението е постановено в нарушение на ППВС № 4/68г., съгласно което обезщетението трябва да е съизмеримо с вредите, да отговаря на конкретните данни по делото и на обществената представа за справедливост. На следващо място поставя няколко процесуалноправни въпроси, свързани с процесуалноправната легитимация на Прокуратурата на РБ и с обсъждането на доказателствата по делото.
М. въпрос по прилагането на чл. 52 ЗЗД не е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочената от жалбоподателката задължителна съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/68г., раздел ІІ, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Постановлението изброява част от обстоятелствата, които са от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при телесни повреди и смърт. По въпроса за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение по искове по чл. 2 З., с ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11, са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите, по които следва да определят обезщетенията. Прието е, че от значение са броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези за които лицето е осъдено, съпоставени с тези за които е оправдано, като се съобразят особеностите на всеки конкретен случай. В. решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика. Съдът е взел предвид всички конкретни обстоятелства, относими към определяне на размера на обезщетението – периода на наказателно преследване, преживените от ищцата емоционални и физически страдания от обостряне на заболяванията й нодозна струма и артериална хипертония поради преживения стрес, социалният статус и възрастта на ищцата. Поради това не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос.
П. въпроси относно пасивната процесуална легитимация на Прокуратурата на РБ са разрешени съгласно приетото в ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 5, че пасивно легитимирана по исковете, предявени от граждани за претърпени вреди от деликтите по чл. 2 З., е Прокуратурата на РБ; че структурните звена на Прокуратурата на РБ не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, ал. 1, . 1-6 З., но могат да я представляват по право и да участват в образуваните граждански дела срещу нея.
Последният от поставените въпроси касае обосноваността на съдебния акт. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част.
2. По касационната жалба на Прокуратурата на РБ:
Като материалноправен въпрос жалбоподателят сочи необоснованост на съдебния акт относно наличието на причинна връзка между заболяванията на ищцата и незаконното обвинение. Излага съображения, че решението е постановено в нарушение на ТР № 1/2001г. ОСГТК на ВКС, т. 12, съгласно която необосноваността на решението е порок, изразяващ се в несъответствие на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото материал и обхваща грешките при формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд.
Поставеният въпрос не е процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК по изложените по-горе съображения, основани на т.1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. Необосноваността е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на неправилно решение, но не за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по жалбата на Прокуратурата на РБ. Предвид изхода на делото разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Прокуратурата на Република България против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ГО, І с-в, № 122 от 11.03.2011г. по гр.д. № 819/2010г. в частта, с която са уважени исковете на С. А. Г. по чл. 2, ал. 1, т. 2 З. срещу Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер 1700 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ГО, І с-в, № 122 от 11.03.2011г. по гр.д. № 819/2010г. в останалата обжалвана от С. А. Г. и Прокуратурата на РБ част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно в частта, с която не се допуска касационно обжалване, и може да се обжалва с частна жалба в частта, с която касационната жалба на Прокуратурата на РБ е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
Председател:
Членове: