Определение №31 от 39829 по ч.пр. дело №8/8 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 31
 
     София, 16.01.2009 год.
 
 
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о.  в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди и девета година в състав:
 
                                                   Председател: Таня Райковска
                                                          Членове: Дария Проданова
                                                                            Тотка Калчева 
 
като изслуша докладваното  от съдията  Проданова  ч.т.д. № 8       по описа  за 2009   год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2 ал.11 вр. ал.8 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. П. К. срещу определението от 22.02.2006 год. по ч.гр.д. № 84/2006 год. на Пловдивския апелативен съд с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определението от 10.01.2006 год. по ф.д. № 197/2005 год. на Смолянския окръжен съд. С това определение е било оставено без уважение искането на К. за спиране на основание чл.430 б.“б“ ГПК (отм.) вписването на промени по партидата на дружеството „Джи Е. Д. ;ООД, поради възникнал спор между него и другия съдружник Д. С. досежно обстоятелствата, подлежащи на вписване – прекратяване на членството му.
Частната касационна жалба е депозирана на 20.03.2006 год. и е допустима по смисъла на чл.214 ал.1 ГПК (отм.). В нея се съдържа искане за отмяна на определението и се излагат доводи във връзка с наличие на основания за спиране на охранителното производство.
Като взе предвид доводите по частната касационна жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема следното:
Частната касационна жалба е неоснователна, а производството по обжалване на първоинстанционното определение – недопустимо.
Становището на Пловдивският апелативен съд се основава на липсата на легитимация по чл.494 ГПК (отм.) на К. да инициира охранително производство.
Всъщност, в правомощията на регистърния съд е да спре охранителното производство по вписване на промени, ако между молителя и трето на регистърното производство лице възникне гражданско правен спор относно подлежащото на вписване обстоятелство и този спор предвижда разрешаване по исков ред. В този случай регистърният съд не преценява основателността на претенциите с които е сезиран исковият съд, а само констатира наличието на спора и поради това спира охранителното производство. Тази преценка на регистърния съд, обаче, не подлежи на инстанционен контрол, тъй като определението по чл.430 б.“б“ ГПК (отм.) с което е спряно (респ.отказано е спиране) регистърното производство е необжалваемо.
Самият чл.430 ГПК (отм.) не съдържа посочване дали определението подлежи или не подлежи на обжалване т.е. то е изключено от обсега на чл.213 б.“б“ ГПК (отм.). Чл.213 б.“а“ ГПК (отм.) няма приложение в охранителното регистърно производство, дори искането за спиране да би било уважено. Отказът за спиране е необжалваем както в исковото, така и в охранителното производство. Но дори произнасянето да би било положително и охранителното производство да би било спряно, то чл.434 ГПК (отм.) (който определя приложимите процесуални норми), изрично сочи, че освен общите правила на ГПК (отм.), за охранителното производство се прилагат изчерпателно изброени текстове на закона, между които не е чл.213 б.“а“ ГПК (отм.). Общите правила на ГПК (отм.) се съдържат в Част първа – Глави І-ІХ и обхващат чл.1-чл.78 ГПК (отм.) вкл. Изчерпателното изброяване на текстовете от Част втора, които са приложими в охранителното производство изключват приложението на чл.213 ГПК (отм.). Оттук следва извода, че определението на регистърния съд не подлежи на обжалване. Изключение от този принцип е въведена само по отношение на определението по чл.433 ГПК (отм.) с ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС.
Като се е произнесъл по основателността на частна жалба срещу необжалваем съдебен акт, Пловдивският апелативен съд е постановил недопустимо определение, което следва да бъде обезсилено, а частната жалба на Г. П. К. срещу определението на регистърния съд – оставена без разглеждане.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОБЕЗСИЛВА определението от 22.02.2006 год. по ч.гр.д. № 84/2006 год. на Пловдивския апелативен съд, като недопустимо.
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на Г. П. К. срещу определението от 10.01.2006 год. по ф.д. № 197/2005 год. на Смолянския окръжен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
2.
 

Оценете статията

Вашият коментар