2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
С. 01.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария И.
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1170/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, подадена от Т. К. – прокурор в Софийска окръжна прокуратура, срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 256 от 04.05.2011г. по в.гр.д. № 169/2011г., с което е потвърдено решението на Ботевградския районен съд, № 72 от 21.12.2010г. по гр.д. № 464/2010г., с което е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на М. Х. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ сумата 14 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение.
Ответникът по касация М. Х. Б. от [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът Прокуратурата на Република България моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречиво решаване от съдилищата на въпроса за размера на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди по ЗОДОВ. Не е приложена съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не е налице посоченият критерии по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за селекция на касационните жалби, тъй като не се констатира твърдяното противоречие в съдебната практика. Освен това по прилагането на чл. 52 ЗЗД е постановена задължителна съдебна практика, нарушаването на която от отделни съдебни състави не обосновава наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С ППВС № 4/68г., раздел ІІ е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Постановлението изброява част от обстоятелствата, които са от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при телесни повреди и смърт. С ТР № 3/2005г. ОСГК на ВКС, т. 11, са дадени задължителни указания на съдилищата относно критериите, по които следва да определят обезщетенията за неимуществени вреди от незаконно обвинение по искове по чл. 2 ЗОДОВ, като е прието, че от значение са броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези за които лицето е осъдено, съпоставени с тези за които е оправдано, като се съобразят особеностите на всеки конкретен случай.
Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посочената съдебна практика. Съдът е взел предвид конкретните обстоятелства, относими към определяне на размера на обезщетението – тежестта на престъплението, в което е обвинен ищеца, дванадесетгодишния период на наказателно преследване, преживените от него стрес, унижения и психически тормоз, довели до влошаване на здравословното му състояние.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски окръжен съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, ІІ с-в, № 256 от 04.05.2011г. по в.гр.д. № 169/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: