3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 311
София, 18.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ценка Георгиева
дело № 408/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Ц. от [населено място], приподписана от пълномощника й адв. М. Н., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А възз. с-в, № 5778 от 03.08.2015г. по в.гр.д. № 14970/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 68 с-в, от 28.05.2014г. по гр.д. № 1668/13г., с което е уважен предявеният от [фирма] против Д. В. Ц. иск с правно основание ч. 422 ГПК за сумата 5731,82 лв незаплатена стойност на ползвана топлинна енергия, ведно с 686,86 лв. мораторна лихва и разноските по делото.
Ответникът по касация [фирма] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно между страните и установено и от представеното постановление за възлагане от 12.05.2008г. на частен сдебен изпълнител Д., че ответницата Д. В. Ц. е собственик на процесния топлоснабден имот. Въз основа на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е приел, че остойностяването на потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с действащите към този момент нормативни разпоредби. В имота през процесния период не са извършвани отчети на уреди поради липса на достъп. Дяловото разпределение на дружеството за топлинно счетоводство е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Въз основа на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза е приел, че стойността на незаплатената топлинна енергия е в размер на исковата сума – 5731. 82 лв., като са взети предвид и изравнителни сметки. От правна страна съдът е приел, че ответницата в качеството й на собственик на имота е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР ЗЕ /отм, в сила за процесния период/ и съгласно чл. 155 ЗЕ дължи заплащане на цената на отдадената за процесния имот топлинна енергия. За неоснователни е приел доводите във въззивната жалба относно действието на Общите условия като е приел, че договорът се счита за сключен с конклудентни действия /по арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ/, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Касаторът Д. В. Ц. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправните въпроси „длъжни ли са били първоинстанционният и въззивният съд да изследват въпроса за пасивната легитимация на страните в процеса и да задължат ищеца да конкретизира исковата си молба” и „следва ли при наличието на съсобственост в имот, предмет на топлоползване, и при положение че партидата се води на името на другия съсобственик, същият да бъде призован като страна в процеса”.
ВКС намира, че няма вероятност въззивното решение да е процесуално недопустимо за да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на допустимостта, съгласно т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС. На поставените въпроси е даден отговор с т. 6 на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС, съгласно което задължителното другарство представлява частен случай на необходимо другарство, при който участието на всички другари в процеса е условие за неговата допустимост. Общото предявяване на иска от или срещу всички другари, чието участие в производството е задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си съгласно чл. 129 ГПК. Когато въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е постановено без участието на задължителен другар, следва да обезсили обжалваното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на задължителния необходимия другар.
В настоящия случай обаче не е налице задължително необходимо другарство. Предявеният иск не касае разпореждане с вещи в съпружеска имуществена общност, а вътрешните отношения между съдлъжниците /чл. 127 ЗЗД/ не са предмет на настоящото производство.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-А възз. с-в, № 5778 от 03.08.2015г. по в.гр.д. № 14970/2014г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: