3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
С. 01.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 21 февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1188/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Бахлова – Р. като майка и законна представителка на малолетната Х. Д. Р. от [населено място], подадена от пълномощника й адв. Г. К., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ГК, ІІ възз. с-в, № ІІ-51 от 26.04.2011г. по в.гр.д. № 508/2011г., с което е отменено решението на Бургаския районен съд, № 2 от 18.01.2011г. по гр.д. № 7761/2010г. в частта, с която е увеличен размерът на издръжката на Х. Д. Р. за сумата над 150 лв. до 250 лв. и вместо това с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Х. Д. Р. против Д. Х. Р. иск за изменение на размера на издръжката за сумата над 150 лв.
Ответникът по касация Д. Х. Р. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноските по делото.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
К. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на три материалноправни въпроса: дали при определяне на нуждите на детето следва да се възприемат като критерии само и единствено задължителните минимални образователни изисквания; дали при определяне на размера на издръжката следва да се приеме като критерии и имущественото и материално състояние на майката; дали при определяне размера на дължимата издръжка следва да се съобразят само получаваните доходи от бащата или следва да се прецени и цялото притежавано имущество.
И по трите формулирани от жалбоподателката въпроси е налице задължителна съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. С ППВС № 5/1970г., т. 4 е даден отговор на въпроса как следва да се определят нуждите на лицата, които имат право на издръжка. Прието е, че нуждите на тези лица се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая. Разясненията в т. 4 на посоченото ППВС са допълнени и уточнени с ППВС № 5/1981г., т. 1 в смисъл, че с издръжката следва да се осигуряват условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно. Постановленията не са загубили сила и са приложими и при съвременните условия, при които възможностите за образование в чужбина са по-достъпни, но същевременно не всяко желание за обучение в чужбина /в случая за посещаване на летни езикови курсове на стойност над 7000 лв. всеки от тях/ би могло да се възложи в тежест на дължащия издръжка родител. Като е приел, че тези значителни разходи не са свързани със задължителните образователни изисквания, съдът е постановил решението в съответствие с посочената по-горе задължителна съдебна практика, че нуждите на децата следва да се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях.
По въпроса дали при определяне на размера на издръжката следва да се приеме като критерии и имущественото и материално състояние на майката, също е дадено задължително тълкуване на закона с посочените Постановления на пленума на ВС като е посочен механизма за определяне на издръжката. Родителят, на когото е предоставено за отглеждане и възпитание детето също дължи издръжка, но като се вземат предвид и усилията, които той полага във връзка с отглеждането на детето. След определяне на общия размер на необходимите разходи за отглеждането на детето, те се разпределят между двамата родители съобразно възможностите им – т. 2 и 3 от ППВС № 5/81г. , т. 7 от ППВК № 5/70г.
На въпроса дали при определяне размера на дължимата издръжка следва да се съобразят само получаваните доходи от бащата или следва да се прецени и цялото притежавано имущество, е даден отговор с т. 5 от ППВС № 5/70г. като е прието, че възможностите на лицето, което дължи издръжка, се определят от доходите, имуществото и квалификацията. В. съд е постановил решението в съответствие с посочените указания като е отчел материалното състояние на дължащите издръжка лица и възможностите им да получават доходи от имуществото си.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд. Ответникът е поискал присъждане на разноски по делото, но не е представил доказателства за направени разноски поради което такива не се присъждат.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, ГК, ІІ възз. с-в, № ІІ-51 от 26.04.2011г. по в.гр.д. № 508/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: