3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№312
Гр.София, 05.5.011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 859 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място] срещу решение № 380/30.06.2010г., постановено по т.д.№ 49/10г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решението от 17.11.2009г. по т.д.№ 1789/07г. на Софийския градски съд и касаторът е осъден да заплати на [фирма],[населено място] сумата от 11875 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от демонтаж на подобрения в нает обект на основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.233, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при връщането на наетата вещ след прекратяване на договора за наем не е бил съставен приемо – предавателен протокол. Свалянето на дограмата, окачените тавани и витрините е прието за установено от показанията на разпитаните свидетели, като решаващият състав е изложил съображения, че вредите са резултат от неизпълнението на задължението на наемателя да върне наетата вещ. Съпоставката между състоянието на имота по време на действието на наемния договор и това – след освобождаването му е извършена според гласните доказателства, а размерът на обезщетението е определен съгласно чл.130 ГПК /отм./ по заключението на оценителната експертиза.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Без изрично да формулира материалноправни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът основава приложното поле на касационното обжалване на постановяването на въззивното решение в противоречие с установената практика на ВКС по приложението на чл.145, ал.1 ГПК /отм./ и на чл.72, чл.74 и чл.97 ЗС, а приноса за развитието на правото – на необходимостта от тълкуване на нормата на чл.237, ал.1 ЗЗД относно заместването на наемодателя при прехвърляне на правото на собственост върху наетия имот.
По приложението на чл.145, ал.1 ГПК /отм./ касаторът поддържа, че практиката на ВКС не допуска установяването със свидетелски показания на достоверността на датата на частни документи. Приложените към жалбата решения на ВКС разглеждат въпроса за недопустимост за установяване на датата на договори, върху които дата не е поставена. В случая, е било направено оспорване на датата на писмените документи. Независимо от това, въззивният съд е приел, че частните документи са непротивопоставими на оспорилата ги страна, като е основал изводите си на показанията на разпитаните свидетели – в частта за състоянието на имота по време на ползването му от наемателя и след освобождаването му, както и относно момента на демонтажа на вещите. В този смисъл, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС и въведеният въпрос не от значение за решаващите изводи на инстанцията по същество.
Противоречието с практика на ВКС по приложението на нормите на чл.72, чл.74 и чл.97 ЗС се поддържа доколкото се твърди, че част от липсващите вещи са движими, поради което нямат характер на подобрения. Въззивният съд не е коментирал характера на вещите като подобрения и респ. обезщетението не е присъдено на някое от посочените от касатора основания. Изписването в диспозитива на: “вреди от демонтаж на подобрения в наетия обект” не влияе на определената от съда правна квалификация на претенцията по чл.79, ал.1 вр. чл.233, ал.1 ЗЗД – “обезщетение за неизпълнение на задължението на наемателя да върне наетата вещ след прекратяване на наемния договор”, а съответства на обстоятелствата, изложени в исковата молба. Нормите за заплащане на направени подобрения на чужд имот по ЗС не са приложени от въззивния съд, поради което и не следва да се проверява съответствието на обжалваното решение с практиката на ВКС по ППВС № 6/74г.
Въпросът за тълкуване на разпоредбата на чл.237, ал.1 ЗЗД при прехвърляне на правото на собственост на наетия имот и евентуалната суброгация или новация не е от значение за изхода от спора, предвид на сключеното споразумение между страните по делото, че договорът за наем на праводателя на наемодателя и наемателя ги обвързва и че желаят прекратяването му, като са уговорили условията за това.
По тези съображения касационното обжалване не се допуска.
Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответника.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 380/30.06.2010г., постановено по т.д.№ 49/10г. от Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.