Определение №315 от 42450 по гр. дело №940/940 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 315

С. 21.03.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение закрито заседание на петнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 940 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Прокурор в Окръжна прокуратура П. против въззивно решение № 474 от 22.12.2015г. по в.гр.д. № 798/2015г. на Пернишки окръжен съд, с което е частично отменено решение № 922 от 1.07.2015г. по гр.д.№ 2475/2015г. на Пернишки районен съд за присъдената в полза на Р. Х. А. разликата от 2000лв. /над 3 000лв. до 5 000лв./, присъдени на основание чл.2 ал.1 т.3 от З. като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение по чл.195 ал.1 т.3, във вр.с чл.194 ал.1, вр. с чл.20 ал.2 и чл.18 ал.1 НК, за което е оправдан с присъда по н.о.х.д.№ 1604/2009г. на СРС, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2010г. до окончателното й изплащане и вместо това е постановено друго с което иска е отхвърлен за разликата над 3 000лв., а в останалата част решението е потвърдено.
Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че въззивният съд е постановил акта си в противоречие с практиката на ВКС /т.ІІ от ППВС №4 от 23.12.1968г., т.3 и т.11 от ТР №3 от 22.04.2004г. и т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г./ по въпросите за начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Счита, че съдът не е обсъдил всички ангажирани доказателства и по-специално не е съобразил броя на предприетите процесуални действия спрямо пострадалия и дали те са затормозили обичайния му начин на живот, поведението на лицето в досъдебното производство и дали той е допринесъл за повдигане на обвинението. Позовава се на конкретна съдебна практика, която цитира.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение без да представя доказателства за реално извършване на такива.
Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
При определяне на размера на следващото се обезщетение, въззивният съд е съобразил, че Р. Х. А. е бил оправдан по обвинение за извършено умишлено деяние, при производството продължило около две години, при наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” за 96 часа и „домашен арест” за продължителен период от година и шест месеца /от 5.04.2008г. до 16.01.2010г./ Съдът е приел, че сумата от 3 000лв. е достатъчна да овъзмезди следващите се по човешка презумция вреди от емоционален, психически и здравословен характер, вследствие естествен страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, претърпени в резултат от неправомерното задържане под стража за срок от 96 часа и незаконното обвинение, по което лицето е било оправдано. Относно периода, през който лицето е търпяло наложената мярка за неотклонение „домашен арест”, съдът не е присъдил обезщетение, като е приел, че не е сезиран с подобна претенция /в исковата молба ищецът не е релевирал наложената мярка за неотклонение като източник на негативни изживявания/. В. съд е отчел наличието на няколко предходни осъждания за извършения тежки умишлени деяния, засягащи различни групи обществени отношения /престъпления срещу личността, собствеността и транспортни/, като е преценил, че интензитета на търпяните вреди при предходните осъждания е завишен в сравнение с настоящия. Изложил е и мотиви, че в случая пострадалият не е търпял допълнителни вреди, тъй като са останали недоказани изложените твърдения, че неговия авторитет е бил накърнен пред работодателя или колегите му. При определяне на конкретния размер на обезщетение, въззивният съд се е позовал на обществено- икономическата обстановка и на обичайната съдебна практика, разглеждащи сходни на настоящия случай относно продължило около две години наказателно производство и състав на деянието /чл.195 НК/, при липса на установени негативни преживявания над обичайните.
В тази връзка, поставеният въпрос за начина на определяне на размера на следващото се обезщетение – е от значение за изхода на спора, /защото е свързан с решаващите мотиви на съда/, но не е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, както се твърди в жалбата. В горепосочената практика са определени критериите за понятието „справедливост” и в случая те са съобразени. В. съд е взел пред вид всички съотносими обстоятелства, които е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. Съгласно горецитираното Постановление – всеки отделен случай е специфичен, преценката е индивидуална, тъй като се отчитат различни обстоятелства. /С оглед последното представената съдебна практика е ирелевантна, защото всеки отделен случай е различен и спецификата на съответната установена фактическа обстановка е определяща/.
В случая въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение е съобразил всички релевантни обстоятелства – продължителността на воденото производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение, отражението му върху общественото положение и авторитет на обвиненото лице, съдебната практика и всички следващи се от житейската логика вреди, свързани със засягането на честта и достойнството на неправилно обвиненото лице, причинените му негативни емоции и психологически проблеми, както и тяхното конкретно негативно отражение.
Обстоятелствата, на които касаторът акцентира – броя на предприетите процесуални действия спрямо пострадалия и тяхното отражение върху обичайния му начин на живот и поведението на лицето в досъдебното производство – не могат да бъдат обсъждани, защото са наведени за първи път пред касационната инстанция, а и не са такива, че да повлияят върху окончателния изход от спора /при незаконното обвинение броят на предприетите действията е ирелевантен, а поведението на лицето, изразяващо се в предприемане на действия в защита на неправомерно накърнени негови права, когато няма данни за злоупотреба, никога не може да се разглежда като утежняващ фактор/.
Независимо от изхода на спора и направеното искане, в полза на ответната страна разноски не могат да бъдат присъдени, тъй като не е установено реалното извършване на такива /вж. т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 474 от 22.12.2015г. по в.гр.д. № 798/2015г. на Пернишки окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като недоказано направеното от Р. Х. А. от [населено място][жк] [улица]бл.36 вх.Д ет.3 ап.105 искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П. :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest
paste