О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 316
гр. София, 09.07.2018г.
ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1610 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Търговска банка [фирма] – [населено място] чрез процесуалния пълномощник В. П. срещу определение № 110 от 24. 04. 2018 г. по т. д. № 1053/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател моли да се отмени обжалваното определение и да се разгледа спора по същество, евентуално – в случай, че се потвърди атакуваният съдебен акт, се поддържа искане за определяне на компетентния съд, който да разгледа предявения иск. В частната жалба се споделят съображенията на ВКС за неприложимост на специалния ред по чл. 47 ЗМТА, тъй като банката-частен жалбоподател не е страна по арбитражното производство и по постигнатата в хода на арбитражното дело – арб. д. № 2/2017 г. на Арбитражен съд към Сдружение на добрите адвокатски практики спогодба, както и поради липсата на одобрение на спогодбата по съответния ред. Според жалбоподателя обаче това изключвало възможността протоколът от арбитражното заседание по посоченото дело, в който е инкорпорирана спогодбата от 6. 07. 2017 г., да служи като годно изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК. [фирма] се снабдило с изпълнителен лист от 1. 08. 2017 г. по ч. т. д. № 438/2017 г. на Пловдивския окръжен съд въз основа на протокола. Излагат се оплаквания, че с атакуваното определение на ВКС делото не се връща на Пловдивския районен съд, което лишава жалбоподателя от защита.
Ответната страна по жалбата – [фирма] изразява становище за неоснователността й.
Ответницата по жалба К. Л. К. не е депозирала отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да прекрати производството по т. д. № 1053/2018 г. с обжалваното определение, тричленният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че кредитната институция – ищец по делото не е сред страните по спогодбата от 6. 07. 2017 г., постигната в хода на арбитражното дело, като в случая липсва възпроизвеждане на съдържанието на спогодбата на страните по нея – ответници по иска [фирма] и К. Л. К. в арбитражно решение от съответния арбитраж съгласно чл. 40, изр. 2 и 3 ЗМТА, както и определение за утвърждаване на спогодбата и за прекратяване на делото от арбитражния състав. Направен е извод, че е налице единствено спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, инкорпорирана в протокол от заседание по арбитражно дело. Последното изключва приложимостта на специалния ред по чл. 47 ЗМТА и затова исковото производство пред ВКС следва да бъде прекратено.
Търговска банка [фирма] е предявила срещу К. Л. К. и [фирма] иск за прогласяване нищожността на определение, инкорпорирано в протокол от арбитражно заседание по арб. д. № 2/2017 г. към Арбитражен съд към Сдружение на добрите адвокатски практики, с което е одобрена /приета/ спогодба от 6. 07. 2017 г. между страните [фирма] и К. Л. К. на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, тъй като се касае до неарбитрируем спор с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК /ред., ДВ, бр. 8 от 24. 01. 2017 г./, качеството на посоченото физическо лице – страна по договор за наем и споразумение към същия на потребител по смисъла на определението в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и предмета на спогодбата – вещно право, каквото според ищеца е признатото на дружеството със спогодбата право на задържане върху недвижим имот.
Видно от съдържанието на приложения към исковата молба протокол от арбитражно заседание по дело № 2/2017 г. при Арбитражен съд към Сдружение на добрите адвокатски практики от 6. 07. 2017 г. в същия е възпроизведена спогодба от същата дата, сключена между ответниците – [фирма] и К. Л. К.. Съгласно чл. 1 от спогодбата дружеството с посоченото наименование се е отказало частично от претенцията си по отношение на претендирана неустойка от ответницата К., като след влизането в сила на спогодбата това физическо лице щяло да дължи на търговеца сумата 84 198 лв. за извършени подобрения /СМР/, ведно със законната лихва върху тази главница от датата на исковата молба до окончателното й изплащане; сумата 139 000 лв., представляваща неустойка по споразумение от 4. 09. 2015 г.; сумата 6 440 лв., представляваща такса за образуване на арбитражното дело № 2/2017 г., вкл. и 100 лв. депозит за разноски по същото; сумата 5 400 лв., представляваща адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие в арбитражния процес от 11. 05. 2017 г. Според клаузата на чл. 2 от същата спогодба К. се е задължила „в срок до 5 /пет/ дни след датата на постановяване на съдебния акт, с който ще се одобри настоящата спогодба” да изплати на дружеството горепосочените суми, като дотогава същото по силата на изричната уговорка по чл. 3 щяло да упражни право на задържане по отношение на недвижим имот, собственост на К., индивидуализиран в спогодбата. Протоколът е подписан от пълномощниците на страните и арбитрите.
По исковата молба е образувано гр. д. № 1190/2018 г. на Пловдивския районен съд. С определение от 14. 02. 2018 г., което е потвърдено с определение от 30. 03. 2018 г. по ч. гр. д. № 751/2018 г. на Пловдивския окръжен съд, производството по гр. д. № 1190/2018 г. на Пловдивския районен съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Върховния касационен съд.
При така установените факти настоящият състав намира, че обжалваното определение за прекратяване на производството по делото е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 47 ГПК отмяната има за предмет само арбитражни решения и е допустима по иск на страната при изчерпателно предвидени в същата разпоредба пороци на постановените от арбитражния съд решения, съставляващи основания за тяхната отмяна. Арбитражното решение, възпроизвеждащо спогодба /чл. 40 ЗМТА/, като приравнено на обикновеното арбитражно решение, също може да бъде предмет на отмяна при съответно, отчитащо особеностите на спогодбата, приложение на основанията по чл. 47 ЗМТА.
В настоящия случай липсва арбитражно решение, което би могло да бъде предмет на претендираната отмяна на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА поради твърдяната неарбитрируемост на спора и искът е предявен от ненадлежна страна – банка, която не е страна по визираното арбитражно дело и постигнатата в хода на същото спогодба. Не се установява съобразно уговорките по спогодбата страните по нея да са поискали по реда на чл. 40 ЗМТА същата да бъде възпроизведена в арбитражно решение, чиито пороци могат да се релевират с иск по чл. 47 ЗМТА. Поради това не е приложим специалният ред за отмяна по чл. 47 ЗМТА и исковото производство пред ВКС като недопустимо подлежи на прекратяване. Независимо, че отмяната по иск по чл. 47 ГПК на определения за прекратяване на арбитражното дело е недопустима, следва да се изтъкне, че в случая няма данни арбитражният съд да е постановил и определение за одобряване на спогодбата и за прекратяване на арбитражното дело.
По изложените съображения обжалваното определение на ВКС, ТК, Първо отделение като правилно следва да бъде потвърдено.
С оглед предмета на настоящото производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, образувано по частна жалба срещу определение на ВКС за прекратяване на исковото производство, е изключено в същото съдът да се произнесе по определяне на компетентен да разгледа иска съд, каквото е евентуалното искане по частната жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 110 от 24. 04. 2018 г. по т. д. № 1053/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.