О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
С.. 21.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 8 март две хиляди и шестнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 548/2016 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. М., подадена от пълномощника му адв. Н. Д., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № 131 от 10.11.2015г. по в.гр.д. № 1775/2015г., с което е потвърдено решението на Бургаския районен съд, ХІІІ гр. с-в, № 1266 от 21.07.2015г. по гр.д. № 16/2015г., с което С. Ц. М. е осъден да заплати на К. Т. Г. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД сумата 4450 евро.
Ответницата по касация К. Т. Г. в подадения от пълномощника й адв. Р. С. И. писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата К. Г. е внесла в банката по разплащателна сметка в евро на своята дъщеря Й. Г. сумата от общо 8 900 евро, с основание – вноска по кредит. По тази сметка са привеждани дължимите месечни вноски за погасяване на кредита за покупка на апартамент в [населено място] и сумата е използвана за погасяване на отпуснатия кредит за съсобственото между дъщеря й и съжителстващото с нея лице – ответника С. М., жилище. Въз основа на гласните доказателства съдът е приел за установено по несъмнен начин, че внасянето на тази сума от ищцата Г. е станало с оглед сключването на брак между ответника М. и дъщерята й, което е била целта на дарителя и мотива на дарственото разпореждане. От правна страна е приел, че щом като бракът не е сключен, отпада и смисълът на дарението – т. е. касае се до едно подразбирано отрицателно условие, тъй като изплащането от трето лице, каквото е ищцата, на част от кредита за придобиване на недвижимия имот, съсобствен между дъщеря й и съжителстващия на семейни начала с нея ответник М., е било направено със съзнанието на страните, че ще предстои сключване на граждански брак и тъй като това събитие не се е случило, дарението би следвало да отпадне. С. като бракът не е сключен, а съсобственото между надарените със сумата от 8900 евро Й. Г. и С. М. жилище е изнесено на публична продан, при провеждане на която М. се легитимира като собственик на 1/2 ид. част от недвижимия имот, то половината от сумата от 8 900 евро, внесени от ищцата К. Г., се дължат от надарения ответник като получени на отпаднало основание и подлежат на връщане от него съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – с оглед неосъществяване на очаквания граждански брак и невъзникване на бъдещи брачни и родствени правоотношения. Относно твърденията на ответника за началния момент на погасителната давност съдът е приел, че на 08.09.2011г. е настъпил окончателният разрив в отношенията на Й. Г. със С. М., тъй като тогава тя разбрала, че няма да сключат брак с него – М. заживял с друга жена и има дете от нея.
К. С. М. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса „Следва ли даващият по една правна сделка да посочи точно основанието на паричната престация” поради противоречие с решение № 889/2008г. по гр.д. № 3994/2007г. І г.о. ВКС; и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: „Валидно ли е дарение, извършено с отрицателно условие, ако дарителят не е довел до знанието на надарения основанието и мотива за това свое действие, за да може последният да съобрази последиците от тази сделка и въздействието й в неговата правна сфера, след което да прецени дали да приеме или не дарението” и „В случай на договор за дарение под условие, допустимо ли е в условието да се засяга правната сфера на трети, неучаствали в сделката лица или сбъдването на това условие да зависи не от бъдещо несигурно събитие, а от волята на такива лица”. Прилага посоченото в изложението решение.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие на въззивното решение с приложеното решение № 889/2008г. по гр.д. № 3994/2007г. І г.о. ВКС по поставения въпрос. С посоченото решение е прието, че въззивният съд не е изложил съображения въз основа на какви факти е приел за установена правната цел на престацията, поради което въззивно решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане с указания за преценка за наличието на основание за престиране на исковата сума, т.е. спорът не е разрешен окончателно. Прието е, че по делото не се твърди и не се установява жалбоподателката да е поела насрещно задължение да осигури условия за нормален съвместен живот, което задължение да е престанала да изпълнява. В настоящия случай въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин, че внасянето на исковата сума от ищцата Г. е станало с оглед сключването на брак между ответника М. и дъщерята й, което е била целта на дарителя и мотива на дарственото разпореждане.
Останалите два въпроса не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В. решение е постановено в съответствие със съдебната практика по сходен казус – решение № 1212/03.02.1994г. по гр.д. № 2305/1993г. ІV г.о. ВС, с което е прието, че освен законни основания за отмяна на дарствения акт, визирани в чл. 227, ал. 1 ЗЗД и чл. 105 СК /отм./, би могло да съществуват и модалитети на договора за дарение, които да поставят неговото действие във връзка с едно бъдещо несигурно събитие /в разглеждания случай са подарени златни предмети с оглед сключването на брак между ответницата и сина на ищцата/, което е било целта на дарителя и мотива на дарственото разпореждане. Щом като бракът не е бил сключен отпада смисълът на дарението, т.е. касае се до едно подразумявано отрицателно прекратително условие. Това осъществяване на отрицателното прекратително условие е настъпило и затова действието на договора за дарение е преустановено. Държането на спорните вещи от ответницата се явява вече без основание.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, № 131 от 10.11.2015г. по в.гр.д. № 1775/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.: Членове: