Определение №318 от 42566 по ч.пр. дело №883/883 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№318

[населено място],15.07.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №883 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Държавна агенция „Д.“, срещу определение №117/15.02.2016г. по т.д.№45/2016г. на Варненски апелативен съд. С него е потвърдено определение №567/16.12.2015г. по т.д.№480/15г. на Шуменски окръжен съд за прекратяване на производството по предявения от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ иск с правно основание чл.694 от ТЗ за установяване вземане против [фирма] за реално възстановяване на 832 076 тона котелно гориво /мазут/ на стойност от 621 061,53 лева, произтичащо от договор за влог.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Поддържа,че разпоредбата на чл.637 от ТЗ не урежда процесуални последици за спряното производство в случай, че ищецът изобщо не е предявил вземанията си. Счита,че е налице същата хипотеза, тъй като преди обявяването на [фирма] в несъстоятелност ДА „Д.“ е имала спряно изпълнително дело пред СИС –Шумен и е предявила вземането си след изтичане на сроковете по ТЗ. Позовава се на противоречие на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в определение №57 от 13.02.2009г. по ч.т.д.№48/2009г. на ВКС, ТК, І т.о. и в определение №695 от 07.12.2009г. по ч.т.д.№606/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, както и в определение №97 от 05.02.2010г. по ч.т.д.№742/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.288 от ГПК, а също и в определение №678 от 17.07.2012г. по ч.т.д.№247/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството, но същата е неоснователна.
За потвърди обжалваното определение, Варненският апелативен съд е приел, че предпоставките за надлежно упражняване от кредитор на правото на иск по чл.694 ал.1 от ТЗ са на първо място ищецът да има качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник, да е предявил вземането си пред синдика, той да се е произнесъл, кредиторът да е подал в срок възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ срещу неприемане на вземането му и съдът да се произнесъл с определение по чл.692 от ТЗ. Посочил е, че в конкретния случай положителната процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.694 ал.1 от ТЗ – подадено в срок възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ е налице, но с оглед предявяване на вземанията след допълнителния двумесечен преклузивен срок по чл.688 ал.1 изр. първо ТЗ, е приел, че е настъпил преклудиращият ефект по см. на чл.688 ал.1 изр. второ ТЗ. Изложил е доводи, че за ищеца се е преклудирала възможността да предяви в производството по несъстоятелност своите вземания, тъй като се касае за вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност. Предвид това и по аргумент от чл.739 ал.1 ТЗ вр. с чл.688 ал.1 изр. второ ТЗ, е приел, че законодателят е приравнил тези вземания на въобще непредявени в производството по несъстоятелност вземания, поради което и с оглед разпоредбата на чл.739 ал.1 предл. второ ТЗ правата на кредитора са погасени.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК не са формулирани изрично правните въпроси, които касаторът счита за обуславящи изхода на спора. Дори да се приеме, че тъй като оплакванията на касатора и цитираната в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК задължителна практика касаят процесуалните последици за спряното производство по чл.637 от ТЗ на пропуска на ищеца да предяви вземането си в сроковете по чл.685 от ТЗ, респ. чл.688 от ТЗ, в случая не е налице основната предпоставка за достъп до касация. В настоящата хипотеза не е налице предявен преди откриването на производството по несъстоятелност иск, производството, по който е спряно по реда на чл.637 от ТЗ. Предявен е иск с правно основание чл.694 от ТЗ, като в самата искова молба, ищецът е заявил, че е пропуснал сроковете по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 от ТЗ да предяви своето вземане. За да приеме, че искът е недопустим въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че задължителните предпоставки за допустимостта на иска по чл.694 от ТЗ са предявяването на вземането в срок, отказът на синдика да включи същото в списъка на приетите вземания, подаването на възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ в срока и постановяване на определение по чл.692 от ТЗ. Съответно при липсата на предявено в срок вземане, което в случая е причина за отказа на синдика да включи вземането в списъка на приетите вземания, искът по чл.694 от ТЗ е недопустим. Този извод на въззивния съд е в пълно съответствие с трайната, както и задължителната практика на ВКС по приложението на чл.694 от ТЗ решение №662 от 02.11.2005г. по т. д. № 110/2005 г. на I т.о.; решение №111 от 13.03.2006г. по т. д. №369/2000г. на I т. о.; решение № 21 от 01.02.2007г. по т.д. №492/2006г. на I т.о.; определение № 35 от 28.01.2010г. по ч.т.д. №805/2009г. на II т. о., както и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК и имащо характер на задължителна съдебна практика решение № 149 от 08.12.2009г. по т.д. № 341/2009 г. на I т. о., а също и постановеното по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, определение № 443 от 03.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 237/2011 г., II т. о., ТК.
С оглед на така установените предпоставки за допустимостта на иска по чл.694 от ТЗ, въпросът дали с пропускането на сроковете по чл.685 ал.1 и чл.688 ал.1 от ТЗ непредявеното в производството по несъстоятелност вземане се е погасило или не, въпреки, че е обсъждан, не е обуславящ за преценката на съда за недопустимост на предявения иск. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда дали са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определение №117/15.02.2016г. по т.д.№4/2016г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №117/15.02.2016г. по ч.т.д.№45/2016г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.