1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
ГР. С., 09.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.05.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. ч.гр.д. №269/12 г.,
Намира следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. срещу въззивното определение на Пловдивски окръжен съд /ОС/ по ч.гр.д. №563/12 г., с което е потвърдено първоинстанционнното за прекратяване на производството по заведените от касатора срещу Е. К., К. Т. и И. М. искове по чл.26, ал.1 от ЗЗД и по чл.33, ал.2 от ЗЗД – за признаване нищожността на договора за дарение на 1/48 ид.ч. от посочения в исковата молба недвижим имот, сключен между ответницата и първия ответник, поради заобикаляне на закона и за изкупуване на продадените от втория на третия ответник 7/48 ид.ч. от имота по уговорената при продажбата цена от 5 200 лв.
Ответникът М. оспорва жалбата като недопустима. Евентуално сочи, че не са налице основания за допускане на обжалването. Ответницата К. също намира, че не са налице основания за допускане на обжалването.
Ответникът Т. не изразява становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, но е недопустима срещу въззивното определение по иска с пр. осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД – данъчната оценка на прехвърлената с договора за дарение ид.ч. от имота, от която се определя размерът на цената на иска на осн. чл.69, ал.1,т.4, вр. с т.2 от ГПК е под 5 000 лв. В тази част частната жалба следва да остане без разглеждане, на осн. чл.274, ал.4 от ГПК.
В останалата част – срещу определението за прекратяване на производството по иска с пр. осн. чл.33, ал.2 от ЗС, частната жалба е допустима, с оглед размера на цената на иска, определен съобразно чл.69, ал.1,т.4 , вр. с т.2 от ГПК въз основа на данъчната оценка на имота.
За допускане на обжалването в тази част касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Поставя като съществени за спора въпросите за характера на срока по чл.33, ал.2 от ЗС / преклузивен или давностен/ и може ли съдът да формира извод за узнаването на продажбата от съсобственика – ищец, без да е обсъдил доказателствата по делото. Намира, че тези въпроси от предмета на иска по чл.33, ал.2 от ЗС са разрешени в противоречие с определение на ВКС по ч.гр.д. №350/11 г. на първо г.о. по реда на чл.274, ал.3 от ГПК/ то обаче е по приложението на чл.37 и чл.30 от ЗН и е неотносимо за случая, за което възразява и отв. М./ и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед широкото им застъпване в правната теория, която цитира.
В. съд е споделил извода на първоинстанционния за недопустимост на производството по иска, заведен след преклузивния двумесечен срок по чл.33, ал.2 от ЗС. С. – ищец не е поканен да изкупи частта от имота и срокът тече от момента, в който е узнал за продажбата. От представените по делото от ответника М. доказателства във връзка с възражението му за пропускане на срока, според съда се установява, че ищцата е узнала за продажбата преди 30.12.2010 г., когато е отхвърлена молбата й за отмяна на влязло в сила решение, постановено по иск, с който е оспорена тази продажба. По настоящото дело исковата молба е заведена на 11.04.2011 г. или след преклузивния двумесечен срок.
Изводите на въззивния съд по поставените от касатора въпроси са съответни на практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, вкл. посоченото от ОС Р по гр.д. №179/10 г. на четвърто г.о. Там е прието, че двумесечният срок по чл.33, ал.2 от ЗС е преклузивен и започва да тече от узнаването на продажбата. Въз основа на представени по делото доказателства за узнаването на продажбата от страна на ищцата, въззивният съд е формирал извод, че искът по чл.33, ал.2 от ЗС е заведен след двумесечния преклузивен срок и оттам – за недопустимост на производството. Затова не са налице основания за допускане на обжалването в подлежащата на такова част от въззивното определение.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. Д. срещу въззивното определение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №563/12 г. от 27.12.11 г. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касатора иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото въззивно определение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за прекратяване на производството по заведения от касатора иск по чл.33, ал.2 от ЗС.
Определението в частта за оставяне на частната жалба без разглеждане подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: