5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 319
С., 22.01.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 437 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Център за развитие на човешките ресурси, [населено място], подадена чрез адвокат Н. Н. срещу въззивно решение от 24.06.2011 год. допълнено с решение от 16.11.2011 г., постановени по гр.д. № 4023/2011 год. на Софийски градски съд. С решението от 24.06.2011 г. въззивният съд е отменил решение № ІІ-58-15 от 14.02.2011 г. по гр.д. № 33026/2010 г., по отхвърлените искове на Д. Ц. С.- П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и е постановил ново, с което е признато за незаконно уволнението на П. и е отменена заповед № РД 13-009 от 17.05.2010 г. на директора на Център за развитие на човешките ресурси, с която е прекратено трудовото й правоотношение, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност и жалбоподателя е осъден да заплати на основание чл.225, ал.1 КТ сумата 10 267 лв. С допълнително решение от 16.11.2011 г. молбата на жалбоподателя по чл.250 ГПК за прихващане на изплатени суми като обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ и присъдените суми по чл.225, ал.1 КТ, както и в частта, с която се иска освобождаване от държавна такса, поради неприложение на чл.84, ал.1, т.1 ГПК е оставена без уважение. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата Д. Ц. С. не е взела становище в касационното производство.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С определение № 1001 от 17.07.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по материалноправните въпроси: налице ли е съкращаване на щата по чл.328, ал.1, т.2 КТ за определена длъжност при запазване или увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание и задължителен ли е подбора по чл.329 КТ между ръководител на структурно звено и заетите в това звено, при положение, че се съкращава само длъжността на ръководителя, която е единствена.
По първия въпрос е дадено разрешение в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 73 от 27.03.2012 г. по гр.д. № 924/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което практиката е уеднаквена. Прието е, че основанието за уволнение по чл.328, ал.1,т.2 КТ в хипотезата “съкращаване на щата” се преценява с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално, т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови функции, които изискват и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата е реално. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройките по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. С решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр.д. № 1279/2010 г., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че е налице съкращаване на щата и в случай на закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови функции.
По въпроса: задължителен ли е подборът по чл.329 КТ между ръководител на структурно звено и заетите в това звено, при положение, че се съкращава само длъжността на ръководителя, която е единствена.
По въпроса за задължителния подбор по чл.329 КТ практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения /№ 246 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 1152/2010 г. на ІІІ г.о.; № 668 от 26.11.2010 г. по гр.д. № 1582/2009 г., ІІІ г.о. № 625 от 1.10.2010 г. по гр.д. № 1773/2009 г., ІV г.о. № 7 от 1.04.2011 г. по гр.д. № 954/2009 г., ІV г.о. и др./. Прието е, че работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл.329, ал.1 КТ. Работодателят винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото на подбор. Задължение за подбор има и когато работникът или служителят изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата.
При дадените отговори на поставените въпроси, настоящият състав намира жалбата на Център за развитие на човешките ресурси, [населено място], срещу въззивното решение за основателна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност “началник отдел Мониторинг и консултиране на бенефициенти”, тъй като от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че преди прекратяване на трудовото правоотношение са съществували повече щатни бройки в ЦРЧР и с новата структура същите са намалени, което да налага уволнението. Приел е също така, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ, тъй като не е извършил подбор между ищцата и останалите четирима служители в отдела. Въз основа на това е извел изводът, че уволнението е незаконно и е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В касационната жалба се поддържа, че изводите на въззивния съд относно съкращаването на щата са в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя съкращаването на щата е реално, защото трудовите функции са разпределени за изпълнение между други длъжности. Преминаването трудовите функции на съкратената длъжност към новооткритите, за които са предвидени и нови, различни трудови функции не съставлява фиктивно съкращаване на щата.
В настоящият случай по делото е установено, че в структурата на центъра е съществувал отдел “Мониторинг и консултиране на бенефициенти”, ръководен от щатна длъжност “началник”, заемана от ищцата. С Правилник за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси /обн. ДВ бр.8/2010 г./ е отменен правилника от 2006 г. С действащия към момента на прекратяване на трудовото правоотношение правилник центърът е структуриран в две дирекции, две звена и административен секретар, а именно дирекция “Правно-административни дейности и бюджет”, дирекция “Програмни дейности, селекция и анализ”, звено “Вътрешен контрол” и “Мониторинг” с определена численост. Въз основа на приетите промени със заповед № РД-12-020 от 19.02.2010 г., считано от 17.05.2010 г. е утвърдено ново щатно разписание, с което отдел “Мониторинг и консултиране на бенефициенти” не съществува, като е премахната длъжността “началник”. От представените длъжностни характеристики се установява, че трудовите функции на съкратената длъжност са разпределени за изпълнение от директора на дирекция “Програмни дейности, селекция и анализ” и експерт в звено “Мониторинг”.
С оглед изложеното следва да се приеме, че съкращаването на длъжността “началник” на отдел “Мониторинг и консултиране на бенефициенти” е реално, а поради това, че за нея е била предвидена една щатна бройка работодателят не е имал задължение за подбор по чл.329 КТ. Решението на въззивния съд, като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени и се реши по същество от касационната инстанция, като исковете на Д. Ц. С.- П. по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ се отхвърлят.
При този изход на делото по исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ заявеното от работодателя възражение за прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението по чл. 222, ал.1 КТ не подлежи на разглеждане.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 1000 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 24.06.2011 г. и допълнително решение от 16.11.2011 г., постановени по гр.д. № 4023/2011 г. на Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. С.- П., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], Офис-център “Я. Ц.”, [улица], ет.ІІІ, кантори 329-331, чрез адвокат Д. П. Г. и адвокат П. Б. П. срещу Център за развитие на човешките ресурси, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. ІІІ искове за признаване на уволнението и заповед № РД-13-009 от 17.05.2010 г. на основание чл.328, ал.1, т. 2, предл.2 КТ за незаконни, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение в размер на 10 267.20 лв., за периода 17.07.2010 г. до 17.01.2011 г., на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Осъжда Д. С. С.- П. да заплати на Център за развитие на човешките ресурси, [населено място] направените разноски за касационното производство в размер на 1000 / хиляда/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :