3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 319
С. 15.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 12 март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 1253/2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. Н. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. В. И. С., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В с-в, № 4841 от 02.07.2012г. по в.гр.д. № 16675/2011г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 55 с-в, № 179-А-ІІ-55 от 17.10.2011г. по гр.д. № 959/2010г. с което са отхвърлени предявените от Г. И. Н. срещу Агенция „Митници” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Ответникът по касация Агенция „Митници” в представения писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационната жалба поради липса на пълномощно на адв. С., а ако съдът я приеме за процесуално допустима моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Пълномощно за адв. С. е представено пред въззивния съд – л. 28 от делото.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
К. Г. И. Н. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно решение № 3/16.01.2012г. ОСГК на ВКС. Излага доводи, че въззивният съд „не е извършил цялостен съдебен контрол за законосъобразност по отношение на извършения подбор”, който е следвало да се извърши въз основа на заповед № 666/2009г. за изменение на критериите за подбор. На следващо място излага доводи, че в противоречие със съдебната практика въззивният съд неправилно е дал правна квалификация на доказателствено искане на касатора за изслушване на експертиза като такова, попадащо в хипотезата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Прилага съдебна практика.
Поставеният материалноправен въпрос по прилагането на чл. 329, ал. 1 КТ е от значение за решаването на делото, но не е решен от въззивния съд в противоречие с ТР № 3/2012г. ОСГК на ВКС. С посоченото ТР е прието, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 ГПК – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.
В. съд е изследвал подробно извършения от работодателя подбор и в заключение е приел, че по делото са представени доказателства, установяващи обстоятелствата относно формиране на оценката на служителите по показателите по чл. 329, ал. 1 КТ. Приел е, че работодателят е взел предвид всички факти, които обосновават оценките на участниците в подбора. Така изложените мотиви съответстват на приетото в посоченото по-горе ТР, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 ГПК – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, подлежи на съдебен контрол, а не е в правомощията единствено на работодателя.
П. въпрос по прилагането на чл. 266, ал. 1 ГПК не е формулиран, но независимо от това следва да се отбележи, че въззивният съд не е допуснал исканата експертиза освен със съображения, основани на чл. 266, ал. 1 ГПК и поради това, че искането за експертиза касае преценка на писмени доказателства по делото, за което не се изискват специални счетоводни знания. Т.е. дори и да се формулира правен въпрос по прилагането на чл. 266, ал. 1 ГПК, той не би бил от значение за решаването на делото с оглед становището на съда, че не са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-В с-в, № 4841 от 02.07.2012г. по в.гр.д. № 16675/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: