Определение №319 от 42450 по гр. дело №468/468 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 319
С. 21.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 8 март две хиляди и шестнадесета година в състав:

П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева

разгледа докладваното от съдията Ц. Г. дело № 468/2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по делото.
Ищецът И. Н. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Ж., обжалва въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ-в с-в, № 907 от 22.05.2015г. по в.гр.д. № 995/2015г. в частта, с която е потвърдено решението на Пловдивския районен съд, ХVІ с-в, № 538 от 19.02.2015г. по гр.д. № 11084/2014г. в частта, с която предявеният от него срещу Прокуратурата на РБ иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 З. е отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до пълния размер 20 000 лв.
Ответникът Прокуратура на РБ чрез прокурор Т. П. от Окръжна прокуратура [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е осъдена да заплати на И. Н. на посоченото по-горе основание сумата 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да постанови въззивното решение Пловдивският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 З. – срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление, с влязъл в сила акт на прокуратурата досъдебното производство е прекратено, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в причинна връзка с незаконното обвинение. С постановление от 13.02.2002 г. ищецът И. Н. е бил привлечен като уличено лице за извършено престъпление по чл. 195 ал. 1, точки 3 и 5, вр. чл. 194 ал. 1 НК, като досъдебното производство е било прекратено спрямо ищеца с постановление на прокурора от 08.06.2009г., на основание чл. 243 ал. 1 т. 2 НПК поради недоказаност на обвинението, което съгласно т. 7 от ТР № 3/22.04.2005г. по т. гр. д. № 3/2004г., на ОСГК на ВКС съответства на предвиденото в чл. 2, т. 2, пр. 3 З. основание – деянието не е извършено от лицето. Общата продължителност на досъдебното производство от привличането на ищеца като обвиняем до прекратяването му е седем години. Въз основа на показанията на разпитаната по делото свидетелки Ж. П. – майка на ищеца, и П. Х. е приел, че обвинението му се отразило крайно негативно – изпитвал постоянен страх, стрес, тревожност, имал финансови проблеми, прекъснал връзка с близките си, заминал за чужбина, останал самотен, изгубил всичко, което бил постигнал в живота си. Относно твърдението на ищеца за влошаване на здравословното му състояние, въз основа представените по делото епикризи и ЕР на ТЕЛК е приел, че към 17.04.2012г. на ищеца е поставена диагноза параноидна шизофрения и му е определена 60% трайно намалена работоспособност в резултат на заболяването, но изслушаните по делото съдебно–психиатрични експертизи не установяват причинно-следствена връзка между обвинението и настъпилите последици за здравето му. Липсва достатъчна медицинска документация, която да проследи цялостното поведение на лицето през годините, за да се изгради категоричен извод за наличие на въпросната обусловеност и взаимна зависимост, а от наличната такава се констатират проблеми от по-ранна възраст и поведенчески девиации преди образуване на процесното досъдебно производство. При определяне размера на обезщетението съдът е съсобразил тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; спрането на производството за продължителни периоди от време поради обявяването на И. Н. за общодържавно издирване; интензитетът на мерките на процесуална принуда и броят на водените срещу ищеца паралелни наказателни производства; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот – още преди образуване на досъдебното производство е имал проблеми в брака си, напуснал семейното жилище и създал извънбрачна връзка; отражението на незаконното обвинение върху здравословното му състояние; икономическите условия в страната и стандарта на живот; установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи.
1. По касационната жалба на ищеца:
К. И. Н. моли да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се извърши обективна преценка на всички обстоятелства, включително продължителността на наказателното преследване, тежестта на наказанието, вида и тежестта на приложеното физическо и психическо насилие, значението на всички негативни преживявания на пострадалия; на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса как следва да се прилага указанието на ТР № 3/2004г. ОСГК на ВКС при незаконно обвинение в повече от едно престъпление; на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли да се обсъди психическото състояние на ищеца когато в заключението на вещото лице се сочи, че не са налице медицински данни как се е отразило воденото срещу ищеца наказателно производство. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че не е налице твърдяното противоречие с приложената съдебна практика. Несъмнено при определяне размера на обезщетението следва да се обсъдят и съобразят всички относими обстоятелства, включително продължителността на наказателното преследване, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, негативните преживявания на пострадалия. В случая въззивният съд подробно е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение при определяне размера на обезщетението – тежестта на обвинението; продължителността на незаконното наказателно преследване и причините за спрането на производството за продължителни периоди от време /поради обявяването на И. Н. за общодържавно издирване/; мерките за процесуална принуда и броят на водените срещу ищеца паралелни наказателни производства; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот.
Не е налице и твърдяното противоречие с ТР № 3/2004г. ОСГК на ВКС, съгласно което /т. 11/ при частично оправдаване обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост – чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които е оправдан. В настоящия случай не е налице визираната хипотеза, тъй като наказателното производство е било прекратено изцяло.
Последният въпрос касае обосноваността на изводите на въззивния съд, че не е установена причинна връзка между психическото заболяване на ищеца и повдигнатото обвинение. Разпоредбата на чл. 202 ГПК, съгласно която съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото, е приложена от въззивния съд в точния й смисъл. Разпоредбата не е неясна и непълна, нито се прилага противоречиво. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на И. Н..
2. По касационната жалба на Прокуратурата на РБ:
Изложението на Прокуратурата на РБ не съдържа правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплаквания за необоснованост и завишаване на размера на присъденото обезщетение. Съгласно т. 1 на посоченото по-горе ТР касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Обжалваното въззивно решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за решаването на делото, решен от въззивния съд при някоя от хипотезите на т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно същото ТР материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на Прокуратурата на РБ.
Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, ГО, ІХ-в с-в, № 907 от 22.05.2015г. по в.гр.д. № 995/2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

П.:

Членове:

Оценете статията

Вашият коментар