Определение №319 от 42566 по ч.пр. дело №1486/1486 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№319
[населено място],15.07.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч.т.д.№1486 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] и А. П. К. срещу определение №222 от 27.04.2016г. по ч.т.д. №149/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение №195 от 30.11.2015г. по т.д. №299/2015г. на Великотърновски апелативен съд.
Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от тях частна жалба срещу определението на въззивния съд. Поддържат, че частната им жалба е допустима. Излагат доводи, че в случая е налице хипотезата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, тъй като с обжалваното определение се дава разрешение по същество на друго производство.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК, ІІ т. о. е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] и А. П. К., срещу определение №195 от 30.11.2015г. по т.д. №299/2015г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено без уважение направеното във въззивната им жалба срещу решение на Великотърновски окръжен съд по иск по чл.422 от ГПК, искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело №1130/2012г. на ЧСИ Д. К., образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№1864/2012г. на Горнооряховски районен съд.
С определението, предмет на обжалване, съставът на Върховния касационен съд, IІ т. о. е оставил без разглеждане частната жалба. Приел е, че определението, с което въззивният съд, разглеждащ въззивна жалба срещу постановено по иск по чл.422 от ГПК първоинстанционно решение, по същество е приел, че не са налице основанията по чл.432 ал.1 т.1 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело, образувано въз основа на заповедта за изпълнение на парично задължение, не прегражда развитието на висящото въззивно производство, нито обжалваемостта му е предвидена в закона.
При тези фактически данни, законосъобразно съставът на ВКС, IІ т.о. е оставил без разглеждане подадената от [фирма], [населено място] и А. П. К. частна жалба. Обжалваният съдебен акт не е от категорията определения, за които е предвидена обжалваемост с частна жалба. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК на въззивно обжалване подлежат определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на производството, както и определенията, за които това е изрично предвидено. Съгласно задължителните указания по т.5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС преграждащи са определенията за прекратяване, спиране или отказ за възобновяване на спряно производство, тоест тези, с които фактически се прегражда възможността за постановяване на акт по същество на заявеното искане за защита на спорното материално право. В случая определението, с което се оставя без уважение молба за спиране на изпълнителното производство, не прегражда развитието на висящото пред въззивния съд производство. Същевременно не е предвидена и изрична възможност за обжалване на това определение. Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели, че е налице хипотезата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК, тъй като с обжалваното определение се дава разрешение по същество на друго производство. Разпоредбата на чл.274 ал.3 от ГПК регламентира кои определения подлежат на касационен контрол, а критериите, по които се определя кои определения изобщо подлежат на обжалване с частна жалба пред въззивната инстанция са уредени с чл.274 ал.1 от ГПК. В случая Великотърновският апелативен съд се е произнесъл по отправена до него молба по чл.432 ал.1 от ГПК, а не по жалба срещу акт на първата инстанция, съответно постановеното от него определение се разглежда в производството по реда на чл.274 ал.2 от ГПК, а не по реда на чл.274 ал.3 от ГПК.
Поради това и обжалваното определение №222 от 27.04.2016г. по ч.т.д. №149/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., следва да бъде потвърдено като правилно.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И

ПОТВЪРЖДАВА определение №222 от 27.04.2016г. по ч.т.д. №149/2016г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.